Триумф и Величие на Джи Пи

Трудно е да се говори за Гошо от Почивка, без да се тръгне по опасната плоскост на въпроса - "аве, той сега вярва ли си, не си ли вярва..." Скучно е да гледаш как хората се лишават от сърцевината, защото са свикнали да ръфат кората. В действителност, пет албума и осем години по-късно, Джи Пи откровено доказа на света няколко неща, които обезсмислят горепосочения въпрос веднъж завинаги.

Сравнението между Джи Пи и други DIY артисти от неговата ниша е кощунствено, тъй като Гошо единствен надмогна извечния лозунг на "бг рапа" "Бъди гъзар". Независимо от онова, което споделя в песните си, Джи Пи е далеч по-сложна личност, ако ще и само заради това, че е 100 % искрен със слушателя и винаги говори "само истини, преживявания неповторими, нали така бе, кажи ми". Той може да пише и сериозни текстове без капка позьорство, текстове, които идват толкова отръки, колкото и най-бруталните фрийстайли. Проявява активна позиция спрямо социалната и политическа обстановка и все по-често се изолира от нея, критикувайки я с мощните си рими. Освен това с годините Джи Пи разви силна самоирония, което само по себе си поставя останалите "рапЕри" в доста неудобно положение. За Гошето не е проблем да признае, че "има талант, макар и малък" или пък да разкрие чувствителността си в лирики като "когато някой ма преебе, ми е гадно, гадно". Дори често се случва да отправя критики към скучния си квартал или към "испанското гето", но вместо да потъне в безпросветен нихилизъм, GP заявява редовно привързаността си към своите "авери" и към люлката на рапа Варна. Макар талантът му да се е разширил малко или много от 2001 г. насам, то в персонален план GP отпреди осем години и сега е един и същи човек - а това след всички перипетии, за които той ни разказва в песните си, е равносилно на героизъм.

При Гошо сериозно и несериозно са категории, образуващи дърво във формата на ин и ян. Несериозното е хванало корените на сериозното и прокарва клони, без да изпуска и за момент корените. Така едното не се редуцира за сметка на другото, нито пък има някакъв конфликт, който изисква решаване. Напротив, GP насажда увереност, дори когато говори за абсолютни глупости и обратното, никога не може да знаеш дали както се е стегнал, няма да се сети за някоя простотия. Защото Гошо е естествен и се влияе единствено от потока на съзнанието си. Никой преди него не се е осмелявал да споделя с такава самоувереност елементарни факти от живота. Във време, когато животът ни се подменя с всевъзможни ерзаци и хората се чувстват част от филм, а не от органично съществуване, най-нормалното нещо е признанията на GP да предизвикват смут и дори объркване, от което се връщаме отново на изходното положение. Всъщност поезията на GP е апел за завръщане към "нещата от живота". Без да приличат на нищо, песните му имат ясен почерк и говорят. Говорят за рядко срещана неебателност, която обаче нито за момент не преминава в цинизъм. Ако трябва да посоча творец, който събира най-разноцветно живота в себе си, това е GP. При него дистанцията от обекта на изкуството и неговите формални операции е по-малко, отколкото при всеки друг.

В заключение, искам да се солидаризирам с мнението на този фен (ще ви се наложи да четете шльокавица, сори):

Gosho, iskam da ti blagodarq za tova che te ima i za tova, che ti izigra mnogo vajna i kliuchova rolq v iunishestvoto na nqkolko mladeja i im pomogna da prevyzmognat sebe si i da se samoizgradqt kato zdravomisleshti mladi myje.
Kogato vsichki bqha protiv tqh i sistemata se opitvashe da gi smachka - te imaha GP, kogato vseki beshe otvyrnal pogled ot tqh - GP beshe do tqh, kogato trqbvashe da preminat prez ogyn i led, za da oceleqt - te pazeha poslanieto na GP v syrcata si, koeto gi krepeshe i gi karashe da prodyljavat napred.
Blagodarq ti Gosho, ti si hubav chovek !