Няма да ви се размине, съжалявам. :)
5. Gangsta от албума "Project Return"
Защо? Макар че Ицо Мухата (правоприемник на Ицо Шапката) има доста чести включвания в репертоара на Гошо, то тук той е привикан да докаже нещо невъзможно - че може да съществува по-класна идиотия от тази на самия Гошо. И той взима, че го доказва с брилянтно включване в припева, което пък от своя страна намеква, че припевите в албума са толкова хващащи, че наподобяват подозрително много емото. Самият Джи Пи скромничи в тази песен, където разкрива колко разнопосочна личност е всъщност - неговото име хем го има на всички павета, хем харесва една, но тя е заета. В науката още се води спор как е възможно да се разреши тази дихотомия - един добре облечен гангстер в същото време да остава на сухо.
Най-силен момент? Някъде по средата Гошо дава своята рецепта за правилно рапиране, като описва много подробно всеки стадий от своето ноу-хау. "Овациите на всички ви обирам./ Тук не бива да спирам,/ текста си във задния джоб прибирам,/ от дълго време тренирам/ как и какво да рапирам." Пробвайте и вие.
4. Източна част от албума "Изтокът успя на юг"
Защо? Разбираме, че Джи Пи работи на поне няколко места - той едновременно глобява онези, които хвърлят фас в източната част и в същото време ги запалва с газ, което е едно административнонаказващо правомощие. Освен това си проличават неговите познания по психология, тъй като според него "във всеки един от вас има по един силен Аз", а това е сериозна критика на класическия фройдизъм.
Най-силен момент? Моментът на самопризнание, когато Гошо разкрива отношението си към чалгата - "мен не ми трябва слава,/ нито пък да слушам ДесиСлава,/ въпреки че е кучка корава". В това "въпреки" се съдържа цялата пост соц българска мъка.
3. Freestyle 2008 от албума "Изтокът успя на юг"
Защо? Това е най-изповедната и интимна песен на Варненския лъв, песен, която контрастира рязко с другите тракове, където Гошо е предимно агресивен и се вживява като главатар на Почивка и Възраждане две, разбираш ли ме бе? Тук той звучи приглушено, дори наранено и леко отчаяно от цялата действителност. Пианото на заден фон плаче заедно с него, а и заедно с нас, всички онези, които също като Джи Пи не вършим нещата "заради пари, а само за мечти". Хлип.
Най-силен момент? Феноменалното проникновение, най-голямата мъдрост в лириките на Джи Пи изобщо, четирите строфи, които могат да мотивират всеки един, попаднал в беда, да стане и да продължи: "Но понякога трябва много труд/ и да си малко луд./ И тогава ще ги разбиеш като барут./ Разбираш ли, темерут?" Както казват в ямболско, геняяяяяяяяяяяялно, геняяяяяяялно.
2. В памет на 2Pac от албума "Изтокът успя на юг"
Защо? Най-голямото доказателство, че 2Pac не е мъртъв, е, че не е възкръснал, след като е чул този трак. Едва ли и самият той би предположил какъв човек е запалил по рапа през 96-та, когато все още "всеки рапираше и не му дремеше". Впечатляват лиричните отклонения, с които Джи Пи сравнява своята роля за бг рапа спрямо тази на Ту Пак ("И Ту Пак за мен е жив... той е като Джи Пи... е див!"), а също така декларацията му, че бидейки от Почивка, той изобщо не използва... тривка. Та какво викате за Ту Пак?
Най-силен момент? Припевът, закъснял с близо три минути. Ако изпуснеш дори секунда от него, трудно би схванал как от трибют към Ту Пак, Джи Пи минава към сравнение ("Да, Ту Пак е в мееен"), храна ("Ти, Бояне, ти си само дупе за ебане"), богати литературни тропи ("Ти си образ олицетворен") и накрая стопроцентова простотия ("Ходи си поспи на креслото/ Джи Пи в тоз момент ще си чеше мъдото"). Ето защо рапът не е игра, а е борба, мама ви да еба!
1. Може би от албума "New Generation"
Защо? Без нито една пукната профукана секунда, този шедьовър е заслужен победител в нашата скромна надпревара. Никога досега Джи Пи не е смесвал толкова успешно в ЕДНА песен всичко онова, което го прави толкова уникален и го занимава през тези вече близо десет години:
- личностното самоопределение ("Аз обичам да рапирам, само за по чашка вода спирам", "Джи Пи когато рапира, вали дъжд пороен");
- персоналната драма, пречупена през проблемите на съвременната емиграция ("Може би ще изляза от това скапано гето", "Искам за Щатите да получа визата");
- хранилката за хейтърите ("Ти пред мен си жалък кретен", "Може би гаменчетата ще спрат да се правят на бандити");
- тревожният поглед над съдбата на света ("Може би ще преодолеем шибаната криза", "Може би ще спрат убийствата и ще изпъкнат чувствата");
- уважението към жените ("Изчукахме всички шибани готини крави", "Може би ще намеря моята истинска любов");
- преклонението пред Варна ("Джи Пи обича своя град роден", "Във Варна през зимата е доста хладно").
И всичко това е обвито в призрачен ехо ефект и запържено с най-приятните мелодии от Романтизма насам. Какво повече да искаме? Ахаааааа йееееееееааааа...
5. Gangsta от албума "Project Return"
Защо? Макар че Ицо Мухата (правоприемник на Ицо Шапката) има доста чести включвания в репертоара на Гошо, то тук той е привикан да докаже нещо невъзможно - че може да съществува по-класна идиотия от тази на самия Гошо. И той взима, че го доказва с брилянтно включване в припева, което пък от своя страна намеква, че припевите в албума са толкова хващащи, че наподобяват подозрително много емото. Самият Джи Пи скромничи в тази песен, където разкрива колко разнопосочна личност е всъщност - неговото име хем го има на всички павета, хем харесва една, но тя е заета. В науката още се води спор как е възможно да се разреши тази дихотомия - един добре облечен гангстер в същото време да остава на сухо.
Най-силен момент? Някъде по средата Гошо дава своята рецепта за правилно рапиране, като описва много подробно всеки стадий от своето ноу-хау. "Овациите на всички ви обирам./ Тук не бива да спирам,/ текста си във задния джоб прибирам,/ от дълго време тренирам/ как и какво да рапирам." Пробвайте и вие.
4. Източна част от албума "Изтокът успя на юг"
Защо? Разбираме, че Джи Пи работи на поне няколко места - той едновременно глобява онези, които хвърлят фас в източната част и в същото време ги запалва с газ, което е едно административнонаказващо правомощие. Освен това си проличават неговите познания по психология, тъй като според него "във всеки един от вас има по един силен Аз", а това е сериозна критика на класическия фройдизъм.
Най-силен момент? Моментът на самопризнание, когато Гошо разкрива отношението си към чалгата - "мен не ми трябва слава,/ нито пък да слушам ДесиСлава,/ въпреки че е кучка корава". В това "въпреки" се съдържа цялата пост соц българска мъка.
3. Freestyle 2008 от албума "Изтокът успя на юг"
Защо? Това е най-изповедната и интимна песен на Варненския лъв, песен, която контрастира рязко с другите тракове, където Гошо е предимно агресивен и се вживява като главатар на Почивка и Възраждане две, разбираш ли ме бе? Тук той звучи приглушено, дори наранено и леко отчаяно от цялата действителност. Пианото на заден фон плаче заедно с него, а и заедно с нас, всички онези, които също като Джи Пи не вършим нещата "заради пари, а само за мечти". Хлип.
Най-силен момент? Феноменалното проникновение, най-голямата мъдрост в лириките на Джи Пи изобщо, четирите строфи, които могат да мотивират всеки един, попаднал в беда, да стане и да продължи: "Но понякога трябва много труд/ и да си малко луд./ И тогава ще ги разбиеш като барут./ Разбираш ли, темерут?" Както казват в ямболско, геняяяяяяяяяяяялно, геняяяяяяялно.
2. В памет на 2Pac от албума "Изтокът успя на юг"
Защо? Най-голямото доказателство, че 2Pac не е мъртъв, е, че не е възкръснал, след като е чул този трак. Едва ли и самият той би предположил какъв човек е запалил по рапа през 96-та, когато все още "всеки рапираше и не му дремеше". Впечатляват лиричните отклонения, с които Джи Пи сравнява своята роля за бг рапа спрямо тази на Ту Пак ("И Ту Пак за мен е жив... той е като Джи Пи... е див!"), а също така декларацията му, че бидейки от Почивка, той изобщо не използва... тривка. Та какво викате за Ту Пак?
Най-силен момент? Припевът, закъснял с близо три минути. Ако изпуснеш дори секунда от него, трудно би схванал как от трибют към Ту Пак, Джи Пи минава към сравнение ("Да, Ту Пак е в мееен"), храна ("Ти, Бояне, ти си само дупе за ебане"), богати литературни тропи ("Ти си образ олицетворен") и накрая стопроцентова простотия ("Ходи си поспи на креслото/ Джи Пи в тоз момент ще си чеше мъдото"). Ето защо рапът не е игра, а е борба, мама ви да еба!
1. Може би от албума "New Generation"
Защо? Без нито една пукната профукана секунда, този шедьовър е заслужен победител в нашата скромна надпревара. Никога досега Джи Пи не е смесвал толкова успешно в ЕДНА песен всичко онова, което го прави толкова уникален и го занимава през тези вече близо десет години:
- личностното самоопределение ("Аз обичам да рапирам, само за по чашка вода спирам", "Джи Пи когато рапира, вали дъжд пороен");
- персоналната драма, пречупена през проблемите на съвременната емиграция ("Може би ще изляза от това скапано гето", "Искам за Щатите да получа визата");
- хранилката за хейтърите ("Ти пред мен си жалък кретен", "Може би гаменчетата ще спрат да се правят на бандити");
- тревожният поглед над съдбата на света ("Може би ще преодолеем шибаната криза", "Може би ще спрат убийствата и ще изпъкнат чувствата");
- уважението към жените ("Изчукахме всички шибани готини крави", "Може би ще намеря моята истинска любов");
- преклонението пред Варна ("Джи Пи обича своя град роден", "Във Варна през зимата е доста хладно").
И всичко това е обвито в призрачен ехо ефект и запържено с най-приятните мелодии от Романтизма насам. Какво повече да искаме? Ахаааааа йееееееееааааа...
Няма коментари:
Публикуване на коментар