31 декември 2012

Тук

дори и венците да не закъсняват
заглавията им ще са от вчерашен вестник
какво да им разбираш
очевидщини и грозен шрифт
и сълзи които ще изстинат
от поток ще се превърнат в локва
внесени с входящо номерче
дата час локация и цел на плаченето
форматът форматира паметта
но тази памет ще остане
но тази памет ще остане тук

30 декември 2012

R.I.P.

когато си прекалено бърз за настоящето
и задъхан пристигаш в бъдещето
не може да останеш в миналото

29 декември 2012

2012

беше годината на...

Антидепресията
Барбута и джагите
Венеция и Рим
Градските непространства на поне две нива
Думите, които се нареждат сами
Есента на нашето задоволство
Живко Сталев на бял фон
Завръщанията и завършванията
Избора
Йок малко по-често
Континенталния климат
Лиготията, рафинираната
М.
Невидимото в поезията
Олимпийските игри, политическите интриги и морските приключения
Полезния афект и правилото "Достоевски"
Рома и джина
Седмица номер 300 и 100-те точки
Туида и подаващата се от джоба кърпичка
Удивителните без текст, изпуснатите запетаи и малките букви 
Философията като метод и цел 
Хигси и нашата връзка
Циганина от Никопол, пияния стругар и Е. Ебазер
Чайнамуун, Тукседоуоман и Мъртвите танцуващи
Шуугейза
Щъкането, без грам отчаяние
Ъглите на "Славянска"/"Шишман", "Оборище"/"Черковна" и други
Ютията и пералнята
Яростта, която няма да гъкне

22 декември 2012

За пировите пирове

изпочупихме малко
още сме хлапета
а сега сметката

За зимното проветряване

бих запушил устата на мълчанието
с едно съвсем леко докосване
само да не се чуваше толкова

12 декември 2012

Magister dixit

17.10: На оня свят всички ни призовават по 47 [ГПК], но няма три бабички, които да свидетелстват в наша полза.

15.11: Няма как да не сме посредствени извършители, когато обектите ни са толкова негодни.

12.12: Точното мнение обикновено е особено.

08 декември 2012

За nica plus ultra

то не е до най
всяко най си има свое по
то е много непротяжно

03 декември 2012

За супата от костенурки на Ахил

сега ми хрумна
макар да съм го мислел винаги
[ред без пряко допълнение]

22 ноември 2012

За спомена за близначката

ако виждам че сме едно със теб
а ти твърдиш че не сме
какво да не би да съм се припознал

За цветистите сенки

непоносимо нагънатите чорапи ще се усмихнат на слънцето
но не когато то ги освети
а когато заспят на безподозрение

Из ФСТ


Про-Текст , ГогоДиди

12 ноември 2012

Един мит

в началото били сме като котките
по седем живота на калпак
и се почнало
седем ли?
защо не три или десет
кога да приключва първият
и да започне вторият
необходимост или случайност
е да бъдат толкова
защо са ни
какво са ни
и оттогава имаме си по един

За бъдеще време в миналото

сега е лесно всички
да си падаме по ана карина
а ако тогава ни скарваше и докарваше до лудост?

10 ноември 2012

За емпиризма като цирей

направи ме безсмъртен
сега кови пирони по ръцете
за да видиш че не лъжа

05 ноември 2012

Copie conforme

повтаря тревожно
"какво ли прави"
докато не оглозга думите
и не изпие смисъла им
тревогата да излезе
подиграна
обаче
пита сериозно

Не е смешно

многостенът силно пожелал си многостен
стига с тези старомодни половинки
напил се неевклидово разбутал масата
и под нея си намерил многостен
многостенът си заминал с многостен
не по-малко архимедов и пиян
звучи като перфектната история
ако имаше и измерение за нея

не|се|чете

колко хубаво
когато с теб.
нека това е предсмъртното изречение
задачата ти е
да ми позволиш да
из
го
во
ря
точката

За фалстарта като изкуство

сега ще пиша за безпаметността
но знаеш ли лошото е
че тук приключвам

31 октомври 2012

Wanted

моят филм вече е готов
лежи в някое мазе
и залинява
боли от мисълта
че няма да го намеря
и да го изрежисирам аз
но е готов

Изплъзващият се Хамлет


ей го

25 октомври 2012

Избрана библиография

между книгите
в библиотеката
се крие нова библиотека
тя си знае
нищо няма да си каже
знае си
вие само я пренаредете
същото значение
в ново изречение
и ще умра щастлив

Време е да те създам, чудовище

очите - задача за астигматизъм
отдалеч не искат да те пуснат
отблизо - да се отървеш от тях
тялото - пътува се до него
двайсет и... години път с камили
и други не толкова мили
извивките следват очертания
на мъртвочерни силуети
биха ръкомахали ако не бяха
вече долу във пръстта
кръвта - символна, съсирена
мечта за болния от хемофилия
усмивката - смисълът на всяко
неизвинено присъствие
извинено от паметта
за бъдещето
"видя ли"
сълзите - сладки сладки
защото не от вътре идват
а от алпийски атавистични езера
накрая
с много последни сили
и подхилкване
целувка по коляното
да го ваксинираме от лоши погледи
не от срам създадена
не безсрамно
желаещо и желано тяло
във едно
поне за малко

21 октомври 2012

Диапозитивно

Аз, малката светлинка, малкото бяло нещо в джоба, ще светя на тъмно. Ще се разгарям от тъмнината и няма да допусна да ме осветлите. Няма да допусна да се изгубя. Точно такава звезда съм - не взривявам кореми, не поглъщам галактики. Светя с мое гориво. Уважавам народите, с които гранича. Не искам да ги покорявам. Споделите ли ме, ще настане лъжовен ден. Той ще продължи вечно и вече няма да бъде ден. Никога. Не ми обръщайте внимание, аз си светя. Вижте какво осветявам. Вижте го, преди всичко не го вземайте за друго. Ценете гардеробите си, ценете и делфините си. Аз ще стоя и няма да избягам. Стига да не ме извадите на светло. Няма да ви се разсърдя, че ме държите в джоба. Ще ви благославям.

****

Бутилките се изстудяваха - не от три вечери, а от триста хиляди години.
Фотографите нервничеха и разменяха шеги, за да смекчат напрежението.
Вестникарите измисляха все по-оригинални заглавия и ги променяха за минути.
Стърнищата горяха. 
Хората очакваха на телефонните линии както някога се е чакала Благата вест.
Потенциални инвеститори на време и смисъл дъвчеха дъвки и палеха цигари.
Килими, стени, картини се бяха строили за бодър поздрав от сутринта.
Книгите - и те. Но от по-рано.
Призраците очакваха присъдата с примирение. Те си знаеха.
Добрите духове - и те. От много по-рано.
Добрите духове не се съмняваха.

После нямаше никого. Само стърнищата продължаваха да горят.

В средата на тъмната нощ последва малкото съобщение:
Голямото се случи.

19 октомври 2012

Петък вечер

сега ще си стоя
ще чакам
ще тактувам с пръст
и докато си мисля
за теб
поезията ще се ражда
между другото
само между другото

09 октомври 2012

За комасацията на живота

разбира се че
всичко е наред накрая
но кога е това накрая

За обезмълвяването

щом се случи нещо пишеш
а щом се случи твърде много
завиваш думите на топчета

Обръщение

скъпи идеалисти
няма да стане на вашето
пиромански термини
експлозии бомби атентати
стават в подути съзнания
без уважение към живота
като гръмнете омразния водач
рутина цинизъм и останалото
какво ще правите тепърва?
затова
си плащайте осигуровките
всеки ден - по едно яйце
малко лицеви опори но да боли
двайсет-трийсет страници
мечти видения и сънища
оставите ли част от себе си във тях
любимата ви вечност ще получи плът
не в експлозията която ви погубва
без материал за имитиране
не остава нищо за емитиране
никой златен век не заслужава
да се превърнеш в паметник
и други такива
хайде на работа

12 септември 2012

Избежно

представи си
че го е решил някой
във година с номер
не по-малко пиян от нас
но с по-продължително пиянство
не повече от една сутрин
после не помнел какво е казал
но помнел че звучи добре
подхванали го като мълва
разпространили
и мълвата станала еталон
какво
да се съобразявам
да кръжа с обноски
недоволен но коректен
за нечие пиянство
1100 1200 1300
са числа
чорапите да се перат
сами
разните месии
са се оправили
и без чорапи

28 август 2012

За интегрирането на клаустрофобичните

сред блокчетата имунитет
ще бъде отрязано едно
едно прозорче да си дращиш

За синестезия без анестезия

и безразборното писане до кръв
не успя да ме спаси
от миризмата на думите ти

За малките гари с големите релси

да се обършем във момента
да оставим по някоя драскотина
друго и без това няма нали

26 август 2012

От името на роботите

природата
убива
философия
природата
убива
всичко
неприродно
с яснота
кристална
далечна
за
философия
и
всичко
друго
човешко
противоречиво
аналитично
и
неясно
природата
пази
от
неприрода
но
природно
е
да има
неприрода
природата
го
позволява
казва
проектирай
митове
внуши
че са
природа
природно е
давай
природата
носи
неприродата
в
природата си
носи я
в
утробата си
кое
да
изберем
и
двете
са
природа
едното
трябва
да
умре
природно е
да се
умира
природата
съдържа
в своята
природа
и
смъртта си
но
тя
самата
е
живот
природата
е
противоречива
и
неясна
да неясна

Дидактика за добродушни измамници

това страдание е нелепо
когато се напомпа с финтифлюшки
с клеймо универсализъм
само да не падне от каруцата
на "святите" емоции
а после святото удари
в изкуствено създадена среда
например
задържана мисъл
удря силно
щом я задържиш
защото си я задържал
забравен спомен
се напомня силно
щом се постараеш
да забравиш
и се сетиш после
контурите ти
нереални във отсъствие
се превръщат във реални
на затворени и стиснати очи
без дори да подозираш
мое свято
или твое свято
пошъл е въпросът
не
очакването ни за святост
в която не участваме "изкуствено"
е пошло
като опиянение
от страдание

Паметта, човекът и щуката

спомени като протони
кваркът неизвестен
блъскането неизбежно
отляво въздух но различен
отдясно време но различно
време от неравни интервали
върху въздух пълен с интервали
дупка на килима за вечността
ако само знаела е тя тогава
ако само знаех
щях да грабя още по-смело
от кошницата на вечните моменти
и да дупча в причудливи форми

Паметта, третото нелице и щуката

бонбонките и кант
не продължават с мен
на автостоп
само смътни скици
в едно объркано съзнание
оставят промяна
не отъпкват пътя в мен
а път към теб
осеян с ей такива
малки весели парчета
видиш ли ме на края на пътя
питай за кръвта по краката
от кант и бонбонки ще бъде
не аз а ти ще ги осмислиш

Absolut

откъде идва тази дума абсолют
седем букви четири съгласни
заключена между а и т
със собствена прическа
фризирана от някой шрифт
зависима от букви
контексти интерпретации
преводи произношения
живее с другите
означава с другите
без дори едно изречение
да я спомене неслучайно
и да каже това е абсолют
моля крачка напред
когато падне нощ
абсолютът се събужда
и прахосмучи всички думи
изречение по изречение падат
най-безсънните така пострадаха
видяха го и се превърнаха
превърнаха се в абсолют
думата си остана дума

Инкасатор

с малко детекторче
вървиш и смяташ нередовност
прибираш точките в чувал
преправяш си гласа
докато ги обявяваш
звучало по-загрижено
само едно няма да кажеш
играта е изцяло твоя
глашатайстваш
неудовлетворение
историята не е кучка
историята е

За ролките във раклите

нека няма драма
но ако няма шансченце за драма
какво да има роклички и ролички

За красотата като начало

тези прекрасни истории
колко са ужасни
че не са мои

За онова усещане за онова

ръце и думи
стига
време е за безплътно цяло

За пулта на нещата

зад пироефектите от чувства
стои оголен кабел
откача се всеки момент

За стила, който не е човекът

победа но с допуснат гол
или скучно нулево реми
и при двете ще тежи защо

За дълбочината на големината

животът не е филм
той е много филми
но с разбъркани аудио и видео

За невинността на сблъсъка

цялото случване се случва и разбираме
че в неговите вълноломи се разбиват
изстискванията на нашите формати

За завещателната дееспособност

само от раздадените посвещения
ще разбират
за някогашния почерк

За рамките на добрия тон

с машината нямаме лични отношения
поне докато не се развали
и пак личните отношения са от мен

За петилетката и после

вярваш това е добре
ами когато вярата се сбъдне
да вземем да си ходим освен

За неизличимата мръсотия по обувките

памет пази от повторения на грешки
но ако не е менте а вярва
и от всяко друго повторение

За душевното пластиниране

дали и на нашите гробове
ще идват да ни гледат китайци
или поне тогава ще починем

14 август 2012

За остатъците по хипокампуса

такава чистота
да завърши във такава кал
чистота ли е

За подвижната аритметика

двете секунди които остават
до раздялата преди омръзване
се умножават по хиляда

За бронзовите медали

ако постоянното щастие не е щастие
щом е постоянно
се превръща в щастие

За паралелните светове на този свят

няма ревност тук
ти-за-мен си ти със мен
друго ти е илюстрация

01 август 2012

За реконструкцията още по светло

бълнувайки ти казвам всичко
на живо щом те видя
досадно ме събуждаш и отвиваш

24 юли 2012

За галериите по улиците

поне осем хиляди очакват
как да не запалиш няколко от тях
в името на големия избор

23 юли 2012

За нестандартния модел

идеята не е да се надушим с други нестандартни
а да пукаме стереотипчета като това
за надушването с други нестандартни

14 юли 2012

За 24-те пъти в секунда

препоръчваш ли ми да заглеждам филми
вместо да желая с тебе да ги гледам
може и да стане може и да стане

Н.а Р.ъба/

вече има бройка песни
достатъчнa да задушат
мислите за този тих
първичен сектор
едно две три до седем
седем различни неща и ето
убита е тревогата на седмицата
да пермутираме във ритъм
и един цикъл да снеме друг в забрава
скрупульозно време кашля без да боледува
гърленцата дращят но това е тик
антидепресантите са готино ненужни
имунизацията действа до безпътие
довчерашни шенгенци резервират маршрутизъм
ядат вкусни квалитетни сирена
но с неясно минало произход
още изречения и още и значението се мъти
дискретно думите ще го прецапат

услуга връз услуга
ще построим дворец на консумацията
така пред мълчаливата необратимост
ще отвърнем погледи
от статуите на външния дълг
тях няма кой от нас да емитира
редейки политики на места за процедури
на яснотата на "неясния" научен жаргон
ще изправим работоспособност
и усмихнат напън за успех
занаятите ще осмеем или ще премигнем
квалификацията ще стане деквалификация
декласирана от подробната класация
ще ходим на театър и дебати
театрални дебатьори от кариерата
на милионите подпори до надолу
се блъскаме в кофраж
но на финала се изтупваме и пак
безпосочно
пак...
спектакълът започва

Теорема на свръхпълнотата

ако тръгна да крещя
че нищо друго не е равносилно
и всичките легенди митове истории
са тонинки слова под линия
пред нашето и само него
тогава ще съм съвършено прав
не защото е така
(никога няма как да е така)
а защото си представям
че викът отделя се и ме замества
крещя и искам
да е ясно и прегледно
истината на крещенето е съвършена
затова и не работи с хора

13 юли 2012

Артмосфера

има и такива
със сократ и хегел
и добри обноски
малко са но пък са всички
стигат за живот и малко
умарят за живот и много
спят когато мъртви са
така че преди бръчките умират
миг преди да бъдат развенчани
и тебе те завличат и е сладко
борча към съня им
във отвъдното го плащаш
еуфория те блъска бясно
не макар а в полза на прокобата
не обноските са интересни
а отровата
сократ решително не би приел
да бъдеш с тях от слабост
не от чудо а от фактче
че не са теб
че са други
че са другост
че са всички

Друга алтернатива

хващам този момент
нарязвам цапам пръсти
и го лепя за теб
резултатът е чудесен
нахлузен призрак със чаршаф
по улиците го сочат с пръст
фиксират го със кинозаписи
по телевизията му се смеят
на снимка даже го шамарят
вече няма да избягаш призраче
кръвта не можеш да измиеш
но пясъчният замък се разпада
а пясъкът продължава да живее
така и този момент е сега
ентропията ти е прекалена
за да я побера в чаршаф
броди из небето като светлинка
и етерът да те прибира

Следантракт

остани до края на прожекцията
точно
три минути
още
ще видиш името ми най-отдолу
обещавам ти
съзерцавай надписи и титри
ще изникна отнякъде
в оглеждането
в изтръпналия кръст
в ококорените пещерни очи
ще докосна всички
и всички ще изчезнат
а после ще изчезна аз
и да си спомниш че ти казах

Маски, митове и т.н.


Изгубеният Лувър

18 юни 2012

Двубойче

егоизмът те спасява
егоизмът те убива
алтруизмът ме убива
алтруизмът ме спасява
изглежда е различно
затова накрая ти умираш
а аз оставам
но на мен ми е самотно
и самотата ме убива
и оказва се еднакво
само че деца ми тъпчат гроба
твоят гроб е анонимен

16 юни 2012

За откачените съдове

тровят ни със справедливост
за да се откажем от нея
за да е по-забавно без

08 юни 2012

За опразнената зала

лампите от кламери
осветяват черните ни дупки
в секундата преди да тръгнеш

05 юни 2012

За оклюмалия избит клин

тревожните липси се преглъщат
с липсите на памет за онова
което иначе не липсва

02 юни 2012

За неизвинените закъснения

свикни да губиш бий си кокалчетата
хубаво да свикна свикнах и сега
победата не е събитие а факт

30 май 2012

За движението до края на окръжността

убие ли брожението на въображението
изображението във въображението
ще умре и въоръжението на съображението

27 май 2012

За Кан години по-рано

след като умре мечтата
остава тъжният развой
че ще бъдем заедно

24 май 2012

Кариерно развитие

когато има за какво да си говорим във таксито
и презрем заблудата и намерим сили да я имитираме
тогава ще си хващаме сълзите и ще опаковаме и ще пращаме на запад
когато красивите реклами престанат да работят
и след преспиването новият ни ден не идва
ще се принудим да заслужим нашия избор
когато се изслушаме и това оттекне
до момента в който жалим че ни няма
когато уморим се да убиваме
и забележим че сме вече мъртви
тогава ще измием приборите
и ще легнем в унес за да пипаме
ръце с крака крака с ръце
когато свалим душата на земята
ще свалим и дрехите
а дотогава бира и цигарки

21 май 2012

За пионерите без връзки

подари ми смисленото
но отмъкна смисъла от него
кой баща те е направил?

30 април 2012

За оправното братче

време дай да те прегърна
чудя се къде съм те загубил
а ти със сигурност било си някъде

Началост

първият е само пръв
веднъж са първите неща
и в множеството на едните
има място само за един
да идваше началото във края
щеше да е по-прегледно
а не да невнимаваме за миг
и цял живот да ходим със начало
началото очаква смелост
но смелост трупа се с начало
тъп абсурден параграф
патрони стреляни нахалост
жално е да бъдеш първа
първо първи но уви
първостта е факт а не оценка

край
отнесоха ги всички
идеи фантазии покриви
символните капитали
свързани с човека залиняват
свързани със никого са нищо
информация в матрица
но лични копия се правят лично
когато лично ги поискат ама не
когато лично ти поискаш да направиш
началото дори да е едно
след него няма нищо ново
а само невъзможни повторения
информацията не ще избяга
отивай да си я бракуваш
и обратно на пазара в нов формат

градя градя
и задобрявам
но следи остават и след пилинг
изтриват крайния ефект
многото следи изтриват
многото останали следи
и сега не знам с кого говориш
истеричен от история
паметник без памет
не защото няма а защото трябва
да има цел да цъфне памет
но целта била сега и тук
проблемът не е в антилогиката
а в антидисциплината
разпускам памет цел история
лека нощ и сън до вечност

18 април 2012

Изкуствено естество

би било прекрасно ако можех
да го изрека като хирург
да го обкова в луксозна рамка
и да лепна със пискюл отгоре
да показвам по изложби
по награди като златен скалпел
и кръшни журналистки
да пипат деликатните ми рани
сред стиснати от скромност зъби
воюващ за правата на растенията
и други добродетелни дела
които просят за гласа ми
но не мога
затова говоря като пациент:
а
аа
аааааа
аааааааааааааааа

За злопаметното безпаметно

ще разберете за роденото от вас чудовище
не от дългите писма които не четете
а от самото него в ръст и тежест

14 април 2012

Партида / Partida

в детството имаше цветни телевизори
сюжетите им бяха черно-бели
в центъра една любов
любов от филмите както се нарича
все едно не съществува друго
телевизорите обаче бяха и око
през което цветното проникваше
и дори приемникът не заглушаваше цвета
и рисковете на живото предаване
така понякога по-добрият губеше
логиката не празнуваше пияна
а спортисти горко плачеха
и по детски отмъстително
се радвахме на тази асиметрия
симетрията бе възможна значи
симетрия на свят и телевизор
и сега без телевизорите да са вече свят
свята си остава любовта от филмите
все едно не съществува друго
и по-добрият често загуби от нея
трупа и симетрията я няма
асиметрията е реална кръвожадна
детството си връща връщайки се
само че ние не сме деца

За а-ритмията

може би за крачката напред
е необходима малка спирка
но спирката ще е последна крачка

13 април 2012

Ако решиш да ме минеш, Господи...

бих загинал днес
колко му е кучета загиват
и охлюви
които съм настъпвал във дъжда
и аз познавам малко
за безсмислието
не сте сами
и нямате монопол над знанието
що е то да си безсмислен
безсмислени циници
но стига вас
мисълта ми беше
няма да загивам защото
ще ме е срам да отида горе
да се видя с моите приятели
да поема дъх за равносметка
и да кажа
тя ми беше любовта на живота
ебати живота
чувам отсега

12 април 2012

За прекъсването на непрекъснатия ред

измъчвай ме да придобия
законно правото да те убия
и свободен в кръв да продължа

08 април 2012

Безпредметният въпрос

Кое да минава? Афектът ли? Той няма как да не мине тъкмо защото е афект. Тогава защо да питаме за него?

Какво остава, ако не е афект? Причината за афекта. Тя също няма как да мине, така както мигновените неща не минават - те се случват и унищожават със случването си. Заличаването на следите им е невъзможно. Потушаването - да, но всичко се потушава така или иначе, когато се потуши. Очевидността на това твърдение обезсмисля нарочния въпрос. 

Или може би въпросът е недовършен. Пита се всъщност "мина ли ти през съществото - през главата, сърцето ти..." Това минаване е много по-интересно и по неговата срочност и интензивност ярко се различаваме.

За сънната паранализа

защо се пише след като
ценното остава в задушаването
а след него няма нищо

01 април 2012

За изневеряващата памет

пропуските отмъщават
за онзи прекален абсурден глад
когато алчност е издавал погледът

Между чарковете

понякога само понякога
антиматерията проглежда
и през тайника на другите възможни
уютът на задачите погива
могъща силата се лъже
че освен могъща е и здрава
крехка е и болна е обаче
буфонадата умаря със усмивки
но усмивката е от лекарства
и няма кой да забележи
че в тайника прибрали сме
другите възможни
другите възможни дишат

30 март 2012

За момента след кладата

остава чуденка кое е лошото
че имало е за кого да умирам
или че нямало е за какво

22 март 2012

Размествания

толкова увлекателно видение
че да забравиш че се лъжеш
толкова болезнена илюзия
че отвъд видението да не виждаш
толкова признание към легендата
че да не забележиш как ще стане
винаги някъде другаде но не и тук
но защо е тук ако не за другаде

18 март 2012

За неподозираните разходки

пуста гравитация разбра ли
слаба си защото се разпръскваш
в измеренията на моето въображение

17 март 2012

Към Х.Б.: прелюдия :

като порасна
мечтата ми е да съм като теб
всъщност като теб съм
но не знаят още
не са ме забелязали
нито теб са те
наблюдават ли ни
ще узнаят интересните неща
масата ще придобие смисъл
мечтая да узная че съм теб

За мимо-летното мимо волята

красивите моменти съзидавам
красивите моменти да забравя
от изпаренията да се храня

14 март 2012

За еволюцията на гласните

след удължено еее
идва категорично и
за о дори не се и споменава

11 март 2012

Инат?

вярвай на човека с паметта
ти не беше ли човек без памет
защо тогава бъдещето ти да се влияе
от минало което не запомняш
ще го блъснеш и ще литне бързо
а човекът с паметта ще страда
но точно той не се страхува
макар и сложен най-накрая
и той ще преклони глава
пред това че щом умрем умираме
и край със страховете сложни

10 март 2012

За принципа на нео-предел(е)ността

не правиш ли каквото искаш
правиш всичко друго което искаш
и каквото става на парчета

05 март 2012

Някои от струните

щом умра на тридесет и осем
ще има буря от рецензии
рубрики които мърдат
сметките ще тегнат
неразчистени и тежки
момченце и момиченце ще бдят
с чисто бели дрехи и ще баят
учудването ще е кратко но могъщо
оплакването точно наобратно
дълго и протяжно ще е то
някой ще сънува сън
друг ще го забрави
миналото ще приветства
бъдещата дупка от пространство
скици ще се веят от витрини
макар рождение и смърт
да не съвпадат по годишнини
наградата на младия дух
ще е наказание задето
не е способен да остарее
болестта ще бъде екзотична
нещо с кости, кръв и кожа
в последния момент
някак ще ми е нередно
и ще завещавам напосоки
жалко че няма да ме чуят
всичко това ще изчезне мистериозно
щом умра на сто и осемнайсет

01 март 2012

За неудобните въпроси

не забравяй
че ще питат
а тя с какво пък е специалнa

Изненадата

превалени крепости
рухнали колони
нямаше вече заптиета
изненадата не беше в гръб
а отвътре
но флангът бе открит
и внуците на заптиетата
записаха имената си
връз предателския куршум
децата имаха кого да мразят
изненадата обаче бе отвътре
стискаш за фригидност
да раняват челюстта но не сърцето
и така сърцето на съхранение
даваш и така го губиш
от родени да го пазят
заптиетата са родени да убиват
изненадата не беше в гръб

21 февруари 2012

За невъзможното трето

ако да - ще бъдем
ако не - ще пишем
няма изход от идилията

На Шандор

история и митология
са ми всичко на света
историята това е любовта
няма ли история
зарязан съм с мита
да бъде мит историята не жертвам
но история ще има всеки мит
и мит ще бъде правен със любов
макар от липсата й да се ражда

20 февруари 2012

Дете, хамелеон и нинджа

Детето беше. Никой не можеше нищо да му каже. Новите цветове ослепяваха по-силно, старите бяха безвъзвратно стари. Впечатлителност и умиление. Очите му, ненагледалите се, се удряха в клаустрофобичното пространство на съседното. Така изпищяваха нови пространства, а пух се ронеше в небето. Нищо в детето не беше необвързано. Вторият план бе немислим.

Хамелеонът се превърна. Вторият план избра да бъде първи. Детската радост остана, но това вече не бе радост от естеството, така че е спорно колко детска беше. Нямаше фигури на съществуването, имаше преживявания в различните фигури. Безредна безплановост, потушаваща съмненията от два до четири следобед. Отделяше екстаз, естествено отопление.

Нинджата се изкова. Върху мазолите имаше още люспи и обратното - но трябваше. Не предполагаше, че по-малкото може да е повече. Нивите бяха разорани. Сега въпросът беше не само колко, а как. Не само как, а с кого. Колко, как, с кого. Пестеше и в складовете му се застояваше продукция, а това беше чудесен повод да изхвърля ненужното. Ненужно вече имаше и нямаше срам да признае. Изчакваше. Нинджата умираше и се раждаше наново. Не усети вечност, нямаше и страх от нея.

The Artist


The Artist

19 февруари 2012

(x; y)

от тембрите ни тръгват магистрали
в синусите ни нахлува прах
по кашлянето се напипваме
алергиите цвърчат във такт

срещата е трескава и видно
чудати странници се опознават
а в съвпадащите изречения
унесът зарива нещо

нещото е неблагодарно
нещото горчи и ще нагарча
горчи че магистралите се срещат
и удрят по една случайност

всяка среща с магистрала
е награда за молитви и усилия
но никоя молитва не успява
да събуди чувството за жертва

чувството за жертва е когато
синусите заразиш си доброволно
и без логично обяснение
кашляш същата алергия

07 февруари 2012

Малка предпоставка

за посредствени момиченца
се пишат посредствени балади
познават се по гумените сълзи
/и момичетата и баладите/
дали ако напиша нещо дръзко
ще станеш по-красива или умна
по-непосредствена поне
или силогизмът е в една посока

04 февруари 2012

Диктактура

обрамчено набримчени
обръчи се вричат във безбрачие
врачки грачат и бръмчат
бричовете ги обричат
по-брахманчено
крачки храчат грамчета
тричат си бохчата и отричат
брички се повличат
и загръчват драмчи
кречни и чекръчни
кръшно!

01 февруари 2012

За томаноидите

всичко хубаво
но щом не видиш
ще повярваш ли?

За лятото на "нашия" живот

по-добре да бъде вечна зима
от всяко ново стопляне
ще втриса и ще помня

27 януари 2012

За предвъзнасянето

саксофон са пипали няколко от нас
и това не е заслуга на гарбарек
но не е и негова вина

24 януари 2012

Reality Shopping

в суматохата на последните секунди
в синекдохата на вечните минути
в епохата на малките часове
пишеш дълго и подробно
почеркът ти е послание
и посланието опива
и изпива мисълта
извивка след извивка
извива мисли и ръце
приспива
а задачата остава нерешена
условието отдавна е изтрито
и край
хартия
точка

19 януари 2012

Хазарт, pt. 6

Демиан твърдеше, че всичко ще бъде наред. Всичко ще бъде наред, твърдеше Демиан. Невинаги всичко беше наред, но всичко ще бъде наред, твърдеше Демиан.

Приятелите на Демиан нерядко поставяха актуални въпроси за дискусия, тъй като във време на несигурност, когато нямаш готов модел за живота от самото начало, проблемите на бъдещето висяха над всеки един работен ден. Хубаво се смееха на каламбурите на ежедневието, докато един тревожен глас не довеждаше до знанието на останалите, че оцеляването трябва да се конструира под формата на стриктен режим.

"Всичко ще бъде наред" беше отговорът на всяка тревога за бъдещата кариера и другите не толкова интересни неща от живота. Малцина чуваха, повечето привиждаха клише, други храчеха над Демиан с усмивки. Никой не вярваше. Никой освен един. Той също не вярваше, но си позволи да пита Демиан какво да прави, за да бъде наред всичко. "Нищо - слънчево заявяваше Демиан. - Стой и вярвай. Или по-скоро не стой, но вярвай. Всичко ще бъде наред."

Години по-късно, застигнати по неволя или с отворени ръце от кариерата си и другите не толкова интересни неща от живота, някои оцеляха, други - не. Няма значение. Онзи дошъл при Демиан един работен ден и му се похвалил, че най-накрая започнал да вярва. Дали заради спомена от напътствията на неговия приятел или просто го беше напекло слънце, но вярвал. "Е, вярвам, а сега?" "Сега - каза Демиан, - сега всичко ще бъде наред. Видя ли? Готов си."

"Но кое ще бъде наред, сега, когато вярвам, че ще е?" "Същото, което е сега. Това беше проектът. Изкачването до върха. На върха няма да се играе спектакъл, и без това е ветровито и може декорът да се разруши. Нищо няма да ти покажат. Ти стана самото показвано. В теб са по-интересните неща от живота."

Всичко беше наред за човека, изслушал Демиан. Каквото и да се случваше с него по дългия му професионалния път, вместо да се гърчи над финалното пенсионно признание, че нещата са били наред, той финтира набедената еволюция и работеше с най-горещата утеха, че всичко ще бъде наред.

За страха от страхливи сигнали

някъде наоколо едно момче
е пълен двойник и адепт но
тренира пет минути повече

Форми на ужаса

като очакване за гаф в движение
като самия гаф в движение
като мирис на очакван гаф
като непристъпен град нахлут от всички
като всички смеещи се непристъпно
като неангажиращ смях който ангажира
като ограбена мечта на запис
като субект обект и автор наведнъж
като историк пристигнал след потопа
като жертва историк читател

като преживяващо се преживяно
като гладък басов ритъм от реклами
като късно сещане за явното
като днес не си във форма
като вече няма те защо си тук
като вече няма те защо те няма
като думи на умрял човек
като включване след срока
като хаос от лекарства и устройства
като грозен белег в красотата

като задавяне от ужас след кошмара

18 януари 2012

Бърза приказка

Малката хх не помнеше и това я дразнеше много, защото така не можеше да си купува роклички и да ходи по партита със същия ищах. Затова тя стоеше по цял ден вкъщи и четеше, четеше, четеше, така че да поспре времето и да може винаги да има нещо, което ще помни поне за десетте минути, които й бяха отделени за помнене. Един ден малката хх, вече изчела всичко, се научи да помни - да, скъпи зрители, дори това се научава с необходимата доза четене, ако ще да е необходимо да изчетеш всички книги на света. Сега обаче паметта на малката хх си го върна тъпкано за всичките години насилие и я затрупа с помнене на абсолютно всичко, което беше чела дотогава - всеки ред, всеки знак - вече ги помнеше и знаеше, защото се беше научила как да го прави. И така, малката хх никога не се отърва от своето знание и никой нямаше полза от него, защото хората си бяха тръгнали отдавна, убедени, че малката хх е луда и нейната единствена цел е да се научи да помни, ако ще връз техните трупове.

11 януари 2012

Дотком

намръщена колона
за теб ще се говори тайно
като шлифен-молтке ще звучиш
в ушите киномански
обладани от киномания
в коя глава се споменаваш
в чия глава се споменаваш
окултни теории ще купуват
да оправдаят обговарянето
на липсващото ти присъствие
все едно дали апостол или демон
издънката на стара ера
възвестилка на нова ера
дъвки и легенди ще разменят
с лика ти неименован
в ложата на грешни премиери
в ложето и в можето
там ще обитаваш
литература и театър
ще сключат труден договор
да те заснемат в профил
кожата ти нека издържи
на бъдещия ламинат
очите ти обаче
непрестанно ще се въртят
само ти няма да се забавляваш

07 януари 2012

За себесебеотрицанието

моето твоемногозначене за теб е нищо
не заради липсващото многозначене за твоемногозначенето
а защото ти липсва многозначене за себе си

05 януари 2012

За полезния афект

вече осемдесет и малко години
жан-люк не ме е разочаровал никога
защо тогава хора

01 януари 2012

Новогодишно

очарованието ми не е от твоите черти
чертите ти не забелязвам
но само щом захапя твоите черти
чертите на света изтривам

както хубавата музика захапва
и прехапвам свойта плът за да се слеем
така захапвайки те бих се слял със теб
и от рамото ни музика ще свири

заплетени в едно ще знаем
отговора на въпроса вечен
как се утолява жаждата когато
музиката и любовта не стигат -

хапеш още