Аз, малката светлинка, малкото бяло нещо в джоба, ще светя на тъмно. Ще се разгарям от тъмнината и няма да допусна да ме осветлите. Няма да допусна да се изгубя. Точно такава звезда съм - не взривявам кореми, не поглъщам галактики. Светя с мое гориво. Уважавам народите, с които гранича. Не искам да ги покорявам. Споделите ли ме, ще настане лъжовен ден. Той ще продължи вечно и вече няма да бъде ден. Никога. Не ми обръщайте внимание, аз си светя. Вижте какво осветявам. Вижте го, преди всичко не го вземайте за друго. Ценете гардеробите си, ценете и делфините си. Аз ще стоя и няма да избягам. Стига да не ме извадите на светло. Няма да ви се разсърдя, че ме държите в джоба. Ще ви благославям.
****
Бутилките се изстудяваха - не от три вечери, а от триста хиляди години.
Фотографите нервничеха и разменяха шеги, за да смекчат напрежението.
Вестникарите измисляха все по-оригинални заглавия и ги променяха за минути.
Стърнищата горяха.
Хората очакваха на телефонните линии както някога се е чакала Благата вест.
Потенциални инвеститори на време и смисъл дъвчеха дъвки и палеха цигари.
Килими, стени, картини се бяха строили за бодър поздрав от сутринта.
Книгите - и те. Но от по-рано.
Призраците очакваха присъдата с примирение. Те си знаеха.
Добрите духове - и те. От много по-рано.
Добрите духове не се съмняваха.
После нямаше никого. Само стърнищата продължаваха да горят.
В средата на тъмната нощ последва малкото съобщение:
Голямото се случи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар