15 ноември 2014

О

това и онова
и толкоз
и онова
и това
и толкоз
толк
то
т

07 юли 2014

За принципните ялти

вярно всички сме виновни
но дали в затвора
ще ни пазят същите места

03 юли 2014

Къде сме ние

там на края на реда
те редят се на опашка
висят на косъм
и няма да ги пренесат на нов:
този е последен
ничии надничат
некви никви
и поникват
като плевел как без него
всичките камари от камари
са работили в съюз
за да бъде и за тях
водичката безплатна
безплатни безименни
безплодни
ще изкупуват греха
за който ги купуват
на последния ред
винаги ще бъде тясно

02 юли 2014

За безбухванията

стига мисли
спри
за да се учудиш

26 юни 2014

Бързи скучни приказки (БСП) 5

Някои от нещата, които не успя да сподели, преди да умре: последните два филма, които гледа, интересна идея, впечатленията си от събития, обяснението за няколко усмивки, шегички, малко информация.

Къде отидоха всички те? Не се разбра. Може би се обидиха. Може би се изтриха. А може би никога не бяха съществували.

Имаше и още, но ги забрави.

25 юни 2014

За началните сигнали

нацапаме ли мъничко света
ще го скъсаме за всеки случай
и вместо него друг ще купим

11 юни 2014

Грешка

100 000
350
2012931
.. и още много
никой не казва защо
тогава
откъде да започнеш

Отгоре

по света е като възстановка
скици борят се за първенство
в различни цветове разказват
но цветовете се повтарят
разкази в реклами се надуват
кръстове стометрови разтягат
но камък върху камък не остава
за съответната голгота
добре че думите си знаят
и осмиват всеки опит
скицата да стане образ

24 април 2014

Репризност

тавтологиите
приспиват
чудото
чудото
приспиват
тавтологиите

01 април 2014

Бързи скучни приказки (БСП) 4

Изгуби се. Тръгна по непозната улица. Изхвърли си телефона. Зачуди се какво си мисли огромното множество около него точно сега. И как са се наредили.

Непозната улица беше малко. Време е за по-решителни действия. Нарани се. Грубо. Сурово. Изтръгна си някой орган. 

Боля много. Вече имаше задача. Следобедът не беше като всеки друг произволен. Случи се. Болезнено, но освежаващо. 

Сега вече се появи една усмивка на лицето. Готово. Най-сетне удоволствие. Удоволствие от това да отидеш и да си пуснеш документа.

31 март 2014

Метаморфози

от пешка офицер ще се роди
ще проходи без да разбере
по белия диагонал
за първи път
излъгани ще бъдат само
вярващите в черното

23 март 2014

За аксесоарите в асинхрон

сърце със цип
не се лепи
а се закопчава

18 март 2014

Стандартният модел

между блоковете ни се събират
хиляди милиони незнайно какви но дразнят
туморстват кръжейки безсимптомно
обслужвани от ведри телефони
по тях говорят дипломирани усмивки
всяка със поне по десет семестъра
такава е потта на нашия комфортизъм
докато еркери и аретири създават бъркотии
в света на максималното приближение
тук-таме се подава ухилена главичка
със задължителна квота удоволствие
в ръце измачкани от гонене
но там нещо във очите свети
какво да прави времето изтича
а ваучерът чиста емоция
не подлежи на презаверка
след това масови убийства
на възможните утрешни деца
те нали са разглезени и искат грижа
и физиономиите им толкова различни
че няма да усетят как ги изтрива пещта
пещ направена от все едно какво
свят направен от все едно какво
дограма направена от все едно какво
улици бойлери има само протриване
всяка цел е каприз
всяко запитване за нея излишно
тежи съска няма място
на кораба на удавника
какво място нали трябва спестявания
само нашите ръце ще изсъхнат от инфлация
по-бързичко от тях
съзнанието оцелява от дажбите съвест
съвестта пък от дажби съзнание
и макар да се ядат по взаимно съгласие
едното ще надене процентче повече живот
и ще връхлети със него връз развързани думички
и ето
набърченото чело докато говориш за задачките си
се отразява в някоя от дупките където се крият
онези с хронометъра до пет нула нула
дупките са наблизо зад ъгъла но ти си
сляпо вгледан в монитора
обаче и ние няма да минем без телефони и усмивки
и да може няма да е срамежливо
спрямо интелектуалната ни глупост
която за нищо на света не е работа
нецелесъобразна и така нататък
ужасно
а иначе толкова чистота и вкус и добро възпитание
че как не сме овладяли някоя територия заедно
може би от страх от крещене може би
задето в нас са ножиците но копчето
копчето е в онази лелка в чийто пуловер
ни е срам да се избършем
транзакционните разходи привидно задушават
докато не спрем да мърдаме и не се излегнем върху тях
гушнати и да се свършва по-скоро но приспивно
приспивно ще е и на ваканциите ни в стаи
ще стоим няма да излизаме
нали навън е такова едно
прекалено красиво за да имаме сили да го понесем
а дори не сме стигнали дотам да забележим
че тръпката от човешкото нещастие и от твоята грандиозна шега
са напълно еднакви по редица компоненти
давай още сипвай още
но от същото
заоблим ли ъглите
ще изпепелим зелените площи
а така трябва че да поживеем
и ние като хора
разбира се по някоя наредба с лошав номер
може и да не е точно така
но и тя не е особено рекламна
нито пък изоставените магазини
поне във вторник от два до четири следобед
не самота а по-празно
в четири и една светът се връща отпочинал
а лампичката светва
трябват нови наркотици за да понесем
жестокото напомняне насреща
нали треа каеш нещо
аритметика спасителка
да видим
седем-осем часа сън
десет часа представи че си друг
и в останалото време почивка
друга аритметика
двайсет и пет часа средства
за минус един час цел
средствата за средствата
за средствата за средствата
за нашите средства
опосредяват а не целят
малко чопване нагоре по веригата
и накрая няма цел
а обезобразено
по една капка трагедия с човешко лице
ще напъва щом се свлечем
пред безличните милиони от милиони
и те биха се хрумкали звучно
шегички закачки хрупкави
и целувки по бузата ще има
но опънатите телени въжета
даже няма да бъдат споменати
докато се спъваме по пътя отвъд
бузите и другите усмихнати прихвания
крепко крепости укрепват
вътре шляят се легенди
разхождат се рутинно до безсрамие
докато увехнат ще сме мъртви
формати обладават ни навреме
импулсите разбиват на парчета
темпото се бави и разкарва
приспани емоциите се крият
че приспани са от зрялост
от страх е знайте
толкова събития и факти
повечето някъде из килерите
как после да докажем нещо
всичко ще докажем
кормене на думи техники
завърти се малко ето
кадриране на истината
честито
нали треа каеш нещо
малки организирани тавтологии
с две виртуални очилца отпред
и да ни уважават
тия по-натам ще ни отминат
затрупани с цифромания тежест
пред тях дори и костюмите
няма как да оправдаеш
пускаш се и каквото излезе
флипер и забави цял ден
за повечето не може
да си открием и източниците
поне да беше шарено
картинки фигурки утехи
и тези крака
да не попадат в рибен магазин
бездария наляво и надясно
се тушат с промяната на име
на документ на длъжност на нещо
но това е нищо
съвсем скоро
няма да има
как да хиперболизираме
пуснете буквите от думите
думите от изреченията
слагайте номерчета
назовавайте
и награждавайте
ежеседмично
някой да не би да бъде ухапан
като се удавим в документите
и покажем белези
бихме ли преминали нататък
освен да усилим топлото под душа
доматче краставичка
и някой ден може да е по-добре
моля те живот
случи се
че да има за какво да си говорим
с другите
отметка след отметка
ще отметнем себе си до кокал
за да изправим лапички
със същия порочен хардуер
това въже е толкова тъжно
щом ни е страх да не паднем
не за друго а защото долу
няма нищо
даже болка
и красиво чупени глави
пълни тази чушка
с плънка от каквото
ще нахрани
и дано се задавиш
по-бързо че да не стигаш
чак до дъното
а после се освежи
с някой фатален срок
само той ще влети
в хаотичната хармония на битието ти
като нещо нежелано без което не можеш
чуйте почукването
от лабораторията на деня е
там се кове един нощен тотем на пружини
препарат против ръждясване обаче няма
а резервните му части скоро ще починат
легни почивай и ти пък дано те събудят
на другия екран има нещо има нещо
виж го виж го заподскачай
подскокът тази обречена фигура
разкрачен между два екрана
непълнотата ще му вее докато изстине
кашлюк кашлюк кашлюк
щом природно здравата скала
се вреже в келявото тяло
ще се случи нещо най-накрая
в него време злото окупира
преоблича се като тревога бързо
и овладява метода а така
разсейките в зрителното поле угасват
бинарни роби търсим интервалите
да надмогнем дискретно
дискретните стойности
но на нашите жалейки
дискретно отговарят и точка
ех да можеше някой да свидетелства
за всички тези достойни усилия
но такива разпити правят
само след смъртта ни
да си знаем
еднократното бесило
ще спаси от вратовръзка всяка сутрин
друго какво
освен да проснем гърди пред задачките
колко ли детеродни органи ще загубим
ако са под два и половина три
вземем се порадваме
и да изпием биричка с приятел
вървим по единия полюс и се борим да ни видят
а те стоят на другия и се чудят защо ни няма
някой е пуснал една и съща
дразнеща лепкава песен в петък вечер
а в понеделник сякаш няма да се върне
да я спре
ние си отровихме в зародиш радостта
щом се съгласихме с тези правила
и да има петък понеделник
така или иначе на по-висока температура
уравненията ни ще се разтекат в реката на безсмислието
да вземем значи и ние да хванем тен
тела от инвестиции и ползи
брутално газят ни гонят се през нас
а ние не умеем да изпием един сок
без да се замисляме дали е справедлив или пък не
само трите минути повече до тоалетна
няма да получат обяснението си в тази формула
водата все едно е малко и не стига
че протъркваме и себе си и нея
да станем евтини износени
но само ние ще се спасим в смъртта
а водата остава да се бори
за познанието за атоми и кабели
и кога са се натрупали тези пътища
венецът на природата ще ги потъпче
щом е годен да узнае че не ги е заслужавал
и ще излезе горд на въздух с две-три песнички
да не е съвсем без хич
в стаята за отдих няма отдих
освен от пъстрите парченца
в калния вал на каузалитета
няма нищо декоративно и беззъбо в тях
само признание за мизерията ни
от което ще отдихнем
колкото случайни
толкова нехайни
незнайни незнайни незнайни
защо
лупинг от препращания
това ли ни очаква
а когато се завие свят
аналгин и швейцарско правило
поне имената трябва да ни радват
защо изобщо събуждане
щом предстои заспиване
а в по-лошия случай еуфория
между улиците с повтарящи се имена
се случва нещо значинително
но то не се излъчва
кой знае сигурно
не може да открием
как да го осчетоводим
спокойно ще налучкаме отговора
ако не нали има птички и пчелички нали
не сме се родили научени нали
изчакайте още малко нали
а плодовете да изгниват във хладилника
а желязото някой друг да го кове
който не е съгласен да се бори за справедливост
да не принадя много но да бъде
кога ще сложим точка
кога ще има равносметка
или малка паузичка поне
няма да е на погребението
точки там продават за десет минути
под симпатичното мастило под клеймото
дефинирай сълзите си
обещавам
че ще бягаш в стаята за отдих
обладан от противоречия
и няма друго ти
което да наблюдава ти
само подскоци и униния и пак
приключи ли
бягай се разхождай в паркове
чистички макар и другите не са готови
всичко е по някакъв ред
но към кого да се обърнем
тъжни вести като информации
и още информации и още
и тъгата вече невалидна
смисъла й ще отложим за друг път
да не забравим и ценностите
пише ги по листовките
референтите им минали са в отпуск
за печатните грешки да не споменаваме
пресконференциите по читалищата
и днес няма да дочакат
епични сълзи обещания размах
затова едно и също пазене
от удари в ниско разположени кабели
без атоми
трябва да помислим и по този въпрос
да го предвидим да го наместим
да ни предвиди да ни намести
и после ваканция безкрай
и датата на изгубеното достойнство
не помним
нито защо се предрешини всичко
без да смеем да попитаме как така
само знаем че в този свят няма да го бъде
водими от горното подмятаме достойнството
залагаме го губим и други обработки
зад него ще клечи нефелна стойност нула
един до друг отсреща
шивашки магазин и нещо друго
никой не ги е питал защо така са
а те делят стена и ако се замислят
ще изплачат и последната мазилка
под голия покрив да замръзнат
гол е покривът на тяхната случайност
и ние голи въпреки парцалки
а там в небето свети безпорочната звезда
дръзнем ли да я последваме
нищо друго освен да я опорочим
водими от горното вяра във преражданията
има трети път нали
но първият и вторият са се разбрали
шушукат си без да ни съобразят
говори си не пречиш
на тихата надпревара по безпаметнизъм
победителят печели талон за нормалност
с два безплатни чарка уредени
церемонията видно няма да се състои
банките със кръв на бъдещето
стисваме ги пръскат се
за нас остава дисонанс
себе си унищожихме или друго
а защо не почакаме още малко
пазарът да се сети че сме твърде готини
бихме се превърнали във средство за размяна
ами как да подреждаме шкафове
из които има толкова непознайни неща
колко е странно че всичко наведнъж
колко странно
търсят се нуждаещи
по принцип със измъчен вид
да им свършим по едно добро
и напред към новия ден
макар да са ни предупредили
че може и да е последен
карай играеме за точки
само тихо да не смутим онези
петимните по механизма
споделим ли в какво са се забъркали
няма кой да ни покрива
и да произвежда всичките продукти
с които да запушим устата на загадката
тя защото пък не се мотае
между стените от прозрачност
изборите предстоят
във всичките ни области но
някой бог знае как ни пуснал пръчка
и казал балансирай не избирай
ето как се клатим падаме нелепо
литературата безвъзвратно е далеч
скъсваме си ританките
за да пръкнем легитимност
но кучето и нелегитимно
разпознава какво е
да те ритнат и какво е
да се спънат в теб
малко може да се каже за люксембург
но за нас дори по-малко
и няма да има значение
колко много сме носили
безсмислените си часовници
и колко е съдба онова
което уж минава за съдба
няма ли някое възпаление
да ни спаси от празнотата
няма ли
всичко това може да трае до края
по-лошото е че се отбива за малко
и после продължава

12 февруари 2014

За огледалната абсолютна нула

светът очаква
да се скараме със него
за да бъде искрен с нас

05 февруари 2014

За безплътната пирамида

може би един ден
всички ще сме олигарси
но кой ще бъде ощетен?

29 януари 2014

За бинарното от втори ред

две истини
ухаят по-лошо
от нито една

За обратните кръгови кръстовища

надолу надолу надолу
и така докато няма значение
и така да не тежи от свобода

27 януари 2014

..D

и всяко вчера
презряно
ще го хвърлим
докато не спихнем
и не се оваляме в едно
в калта
усмихнати

04 януари 2014

Залудо

само вечността ще каже
дали ще бъдем някога
спокойни
защото аз и ти
не носи смисъл
освен във нейните
закони

За "работата"

въпросът
не е колко
а защо