30 декември 2013

Годината в моменти

януари:
моментът, когато сънуваш, че пишеш следното съобщение: "най-сетне открих колко те обичам - толкова много, че като пия вода, държа бутилката отдолу, за да не се изсипе"

февруари:
моментът, когато Антониони посред нощ ти се струва все по-бърз, но не спрямо унищожителния глад за събития, а спрямо ритъма ни на живот 

март:
моментът, когато на най-празничните кисели чудовища на провинциалната гара не се полага салфетка, тъй като "вече ви дадохме с кебапчетата"

април:
моментът, когато между блоковете се съберат хиляди милиони незнайно какви, но дразнещи, и метафорите се наредят за ядосана снимка

май:
моментът, когато чисто черният погребален костюм, с който упражняваш своя вот, подсказва предстоящия път за правителството, избрано с една четвърт от гласовете на всички

юни:
моментът, когато случките се оказват прекалено много за изтерзаното тяло и само почукването на токовете по паветата рано сутрин събира оредяващата памет

юли:
моментът, когато липсват дори и безцелни занимания, обаче добре знаем, че лятото е "много тъжно, но всичко е възможно" 

август:
моментът, когато протестна София приветства дискусията дали сме по-скоро либерали или консерватори, а диджеят съвсем скоро ще бъде обесен... с чанове

септември:
моментът, когато мракът и приятелите му не могат да застрашат маршрута ти към спомена за онова, което е още същото и не е успяло да мръдне

октомври:
моментът, когато скандито на две ръце е новата симфония за справяне с традиционната октомврийска катастрофа

ноември:
моментът, когато дефинираш онова, което те е водило години наред към най-близките ти музиканти - а именно, че те също като теб са хора на Задълбаването и Оттласкването

декември:
моментът, когато последното изречение от малкия неруски роман с хубавата хартия е окончателно редактирано, но то не се намира нито във, нито извън, а в интервалите между

17 декември 2013

Corpora lente augescent cito extinguuntur

Историите ще продължат да се разказват. Не толкова увлекателно, но затова пък с възхищение и спомен за големия разказвач. Във всеки случай - по-живо от написаното. 

С подобно на неговото слово, придружено от искреността му в позата, написаното посивява, губи смисъл.

В глосите на архаичното, но гениално в своята простота римско наследство ще е все така уютно. Дори и Елба да залее Хамбург. Или ерудицията да бъде бита с волски жили. Мисловните акведукти пак ще бродят из Алма Матер.

Само най-отдадените актьори умират на сцена. Само чувствителното сърце може да погоди такъв лош номер на тялото.

И този път всички ние имаме много за казване. Non nihil sed bonum.

Сбогом, колега Пиперков!

09 декември 2013

За двойните дъна

само забравяне
но как когато паметта
помни своето изчезване

08 декември 2013

За езиковите игри на съдбата

как да пиша несвободата
как да кажа несвободата
и този път ще мина за свободен

05 декември 2013

За разказите с очакван некрай

къде си наратив
да те търся ли
да те погребвам ли

18 ноември 2013

За втората кожа

и в стената да се удряме
нищо няма да е свършило
спасението ще дойде с лапсус

27 септември 2013

Пещерни

между сюжетите
се крият неизтрите парченца живот
какво тогава да измисляш
(ако трябва да изживееш историите си
за да ги измислиш
то се налага да измислиш целия си живот)

*****

от гледна точка на вечността
сме еднакво заблудени
затова и водата ни е вечно еднакво студена

*****

скъсваме си ританките
за да пръкнем легитимност
но кучето и нелегитимно
разпознава какво е
да те ритнат и какво е
да се спънат в теб

*****

а дали мебелите
не се чувстват самотни
когато ги използваме само така

*****

колко много си казваме
без да казваме
и "казване" не казва нищо вече

*****

всичко давам
каза културата
няма да ти дам
каза природата
каква си такава
ей такава
твоето всичко
е тавтология

*****

а улицата долу е тиха
и голямото нещо да се случва горе
ще остане няма
защо сме й ние тогава
съобщенията за нас остават
а тя дарява ехото от стъпки
на празнотата

*****

няма ли някоя сълза
желаеща да овлажни
блокиралата мъка

*****

само да премигна
и край
затова очите ще смъдят
но накрая щом се уморят
и спрат да виждат
ще има тяло
фигурата
ще говори
картинките
 ще са останали без думи
тогава ще сме априори
синтетични
кинетични

*****

какво ли биха правили машините
ако знаеха
че не стига да са машини

*****

нека няма проблем
значи ще сме събрали всичките оръдия
и ще ни е срам да ползваме и едно

*****

каквото и да става
безсмислено малката масичка
в ъгъла
ще запази голямото достойнство
жалко че сме една идея по-смислени
(но не повече)
и няма да се научим от нея
тя поне не страда
че няма да се научи от останалите
надолу по тази най-безсмислена верига

*****

и дано основателното съмнение
не намери никога
основанието си

05 септември 2013

За кабалистиката с човешко лице

ако сто не беше сто а нещо друго
и страхът от смъртта
щеше да е по-слаб с няколко процента

02 септември 2013

За смисъла на смисъла

загадката се мота най-нахално
зад стени
от всекидневно

07 август 2013

Гатанка

в контурите на тялото ти
се разполага друго тяло
него обаче не го гледат
вижда се на тъмно
не го пипат
трябва му монтаж
понякога изказва мнение
макар от вечност да се плаши
а вечността през сълзи му се радва
а боата глътна слон

29 юли 2013

За непредизвестението

поне да казваше
за какво
ще ме каляваш

09 юли 2013

За новия световен ред

най-голямата лъжа
ще бъде тази
да съм истински със друг

За преговорите с терористи

онова членуваното неразбирането
винаги ще влече и неразбиране
на толерантността да приемеш неразбирането

18 юни 2013

За разклонирането

за да запали колата каза той
трябва някой да ми сложи очите
и да погледне мене с тях

14 юни 2013

Некролог

тихо сега
всичко
ще бъде похабено
от някой чиновник
ако се чудиш защо
ще го запишем
някъде
и после пак

05 юни 2013

За контекста текст

не се страхувай
където и да стъпиш
ще е част от поредица

28 май 2013

Бързи скучни приказки (БСП) 3

Днес беше извършено най-безсмисленото нещо. Никой не го видя, никой не го чу, никой не го усети. Всички бяха твърде смислени за него.

Най-безсмисленото нещо се обиди. От обидата му се отрониха едри сълзи и те удавиха всички смислени неща - до едно. На света остана единствено то, единственото най-безсмислено от всички.

Най-безсмисленото нещо остана само и сега съвсем нямаше кой да го види, чуе или усети. Или помирише или вкуси. Но вече нищо не можеше да го натъжи, защото знаеше, че дори целият свят да си отиде то ще си остане винаги същото, най-непроменимо, неуязвимо и вечно безсмислено нещо. Нов потоп да дойде - то ще се спаси, а те няма.

И от усмивката на най-безсмисленото нещо започна да се ражда новият смислен свят.

23 май 2013

За доброволната евтаназия

смърт ли? а животът
който можем но не водим
ето това е смърт

20 май 2013

Бързи скучни приказки (БСП) 2

Изгуби деня си. Но нали рождената дата беше някаква произволна, да кажем четвърти септември. Какво пречеше да приеме, че не е била четвърти, а пети септември? И край на проблема с изгубения ден. Рождението не би пострадало, ако се издърпа с един ден. Нищо не би пострадало. И така, все едно от пети септември насам има само ползотворни дни.

Но това продължи. Още един изгубен ден. Отново издърпване до шести септември. Хайде сега, два дни разлика във възрастта - даже биха обяснили незрялостта понякога. Важното е да излезе уравнението, че нищо не се губи. 

Обаче още дни се губеха. И още компенсираше. Рождението се изместваше все по-напред, докато накрая не осъмна в наши дни. Буквално в днешния ден. Излизаше, че е на нула дни, но всичките нула дни са били ползотворни.

Усмихна се и каза: "Чудесно. Успях да се върна в началото. Скрих се. Върнах си свободата." И тъй като се превърна в нула, нямаше пред кого да дава отчет.

18 май 2013

За проекта за магазия

ако не си намерим коловозите навреме
няма да успеем
дори да дерайлираме

17 май 2013

За телбота по тялото

някой е пуснал една и съща песен в петък
но дали във понеделник
ще дойде да я спре

16 май 2013

БСП (Бързи скучни приказки) 1

Mожеше да се спаси от най-дребното нещо. Една малка простотия - най-невзрачната, която чуваше понякога в различни части от деня. Нямаше обяснение, нямаше и нужда от обяснение защо. Дори нямаше тяло - просто... простотия.

Търсеха решението. Претърсваха, жужаха, тревожно. И технично. Изписваха рецепти и очи. Искаха да помогнат, дори знаеха как, но не се получи. Нищо не помагаше.

Невзрачната простотия не можеше да подейства от само себе си, нито насила. Нали беше невзрачна - искаше си ситуация, в която да блесне. А как да си създадеш сам или чрез другиго ситуация.

И така - залиня. Защото никой не се сети за най-дребното нещо. Каква досада.

14 май 2013

За новия Кракра

по някое време
дори хиперболата
ще стане невъзможна

12 май 2013

За тунела в края на светлината

ако трябва ще го намачкам хубаво
ще го скрия в кофа за боклук
но милиционери няма да го пипнат

10 май 2013

За трасето по трасето

чувам те
чувам се
чувам ли

08 май 2013

За въздишката преди удара

не изисквайте тази скица
казаха те сериозно
и вече всичко беше същото

02 май 2013

За съпротривата

в такива дни
си налагаш да си заповядваш
да има още какво да нарушиш

01 май 2013

Лего

така ще бъде в тази къща
някой трескав удар
а после със крачета от олово
как може това да бъдат
едни и същи пет минути
немислимо ще е
да говорим въобще за фундамент
етажи съвършенство
падат вертикално
рендер криволичи
но това е сън
дръжте стаите
не за друго
да ги снимам
не друго а
номенклатурата
ще спаси
строежа

За лабиринта като причина и решение

бродим си из коридорите
но само щом отворим врата
наднича някаква истина

27 април 2013

За пълнотията

живея живеейки
сънувам сънувайки
къде ги тези черни дупки?

21 април 2013

За двата сантиметра по-късо

пропуснатите мисли
и те като пропуснатите голове
топлят фенове но никой не ги помни

20 април 2013

За дърветата без сенки

всички минали години
ще бъдат в мариенбад
а нас монтажът да ни хапва

15 април 2013

Тъмно

какво се блъскате там
викна им тъмната материя
процентите и без това са мои
никой не я чу
а едни други седемдесет процента
гледаха към нея със прозявка
тя пък не успя да чуе тях

12 април 2013

За венеца на цялата природа

по-"съвършено"
в несъвършената идея за "съвършеното"
и какво?

За кваркосекундата

още преди да стане вече си го спомням
вече като стане още го очаквам
още вече още вече още вече

10 април 2013

За дискретния чар на дискретността

в очевидния свят на сделките
няма интервали между нула и едно
каквото и от двете да излезе

За вероломията

живеем по няколко живота наведнъж
но няма време да ги изживеем
затова прекъсват ги с реклами

Колекцията

силуетите от думи
запечатват тези думи
закарфичват
върху моменти ситуации
задушават
но кой да чуе думите извън
безпризорни
думите изстиват

12 март 2013

?


дали да е друго
дали да не е
дали да е така
дали да е тук
дали да е това
дали да съм аз
а дали пък съм аз
секунда
всичко наред е
вече не е  

08 март 2013

За скъсания конец

тежестта на възможното идно
го доближава опасно
в разплуто настояще

22 февруари 2013

За необясниманите прояви

над леговищата от заточена страст
ще кисне една кисела луна
през деня понякога ще кашля

15 февруари 2013

За казуалната каузалност

разпръснеш ли чарковете ми
какво да стане ако не
да ми хареса да ги събера

10 февруари 2013

"Нормално"

няма архиви
за малките истини
засмукани от центрофугата
на онази огромна паст
на саморазбраното мълчание
през същата паст
говори и безсмислието
стереопаст
но архиви няма
няма

04 февруари 2013

За ян и ин

този живот тук
е да се сетим за смисъла от изкуството
когато изкуството се превърне в живот

25 януари 2013

За мъртвия жив плет

отношенията
се свеждат до съотношенията
а думите прибират се във цифри

05 януари 2013

За бъдещите сигурни събития

защо са ни тези истории
един от двамата ще умре по-рано
и другият ще страда ли страда

01 януари 2013

За граматиката под ръка

както учим езици
така учим и езиците в езиците
с идиотски повторения и прочие

За чрезвичайните обичайности

бездомните кучета
са наказание
за напразните надежди