Пещерни

между сюжетите
се крият неизтрите парченца живот
какво тогава да измисляш
(ако трябва да изживееш историите си
за да ги измислиш
то се налага да измислиш целия си живот)

*****

от гледна точка на вечността
сме еднакво заблудени
затова и водата ни е вечно еднакво студена

*****

скъсваме си ританките
за да пръкнем легитимност
но кучето и нелегитимно
разпознава какво е
да те ритнат и какво е
да се спънат в теб

*****

а дали мебелите
не се чувстват самотни
когато ги използваме само така

*****

колко много си казваме
без да казваме
и "казване" не казва нищо вече

*****

всичко давам
каза културата
няма да ти дам
каза природата
каква си такава
ей такава
твоето всичко
е тавтология

*****

а улицата долу е тиха
и голямото нещо да се случва горе
ще остане няма
защо сме й ние тогава
съобщенията за нас остават
а тя дарява ехото от стъпки
на празнотата

*****

няма ли някоя сълза
желаеща да овлажни
блокиралата мъка

*****

само да премигна
и край
затова очите ще смъдят
но накрая щом се уморят
и спрат да виждат
ще има тяло
фигурата
ще говори
картинките
 ще са останали без думи
тогава ще сме априори
синтетични
кинетични

*****

какво ли биха правили машините
ако знаеха
че не стига да са машини

*****

нека няма проблем
значи ще сме събрали всичките оръдия
и ще ни е срам да ползваме и едно

*****

каквото и да става
безсмислено малката масичка
в ъгъла
ще запази голямото достойнство
жалко че сме една идея по-смислени
(но не повече)
и няма да се научим от нея
тя поне не страда
че няма да се научи от останалите
надолу по тази най-безсмислена верига

*****

и дано основателното съмнение
не намери никога
основанието си