27 септември 2013

Пещерни

между сюжетите
се крият неизтрите парченца живот
какво тогава да измисляш
(ако трябва да изживееш историите си
за да ги измислиш
то се налага да измислиш целия си живот)

*****

от гледна точка на вечността
сме еднакво заблудени
затова и водата ни е вечно еднакво студена

*****

скъсваме си ританките
за да пръкнем легитимност
но кучето и нелегитимно
разпознава какво е
да те ритнат и какво е
да се спънат в теб

*****

а дали мебелите
не се чувстват самотни
когато ги използваме само така

*****

колко много си казваме
без да казваме
и "казване" не казва нищо вече

*****

всичко давам
каза културата
няма да ти дам
каза природата
каква си такава
ей такава
твоето всичко
е тавтология

*****

а улицата долу е тиха
и голямото нещо да се случва горе
ще остане няма
защо сме й ние тогава
съобщенията за нас остават
а тя дарява ехото от стъпки
на празнотата

*****

няма ли някоя сълза
желаеща да овлажни
блокиралата мъка

*****

само да премигна
и край
затова очите ще смъдят
но накрая щом се уморят
и спрат да виждат
ще има тяло
фигурата
ще говори
картинките
 ще са останали без думи
тогава ще сме априори
синтетични
кинетични

*****

какво ли биха правили машините
ако знаеха
че не стига да са машини

*****

нека няма проблем
значи ще сме събрали всичките оръдия
и ще ни е срам да ползваме и едно

*****

каквото и да става
безсмислено малката масичка
в ъгъла
ще запази голямото достойнство
жалко че сме една идея по-смислени
(но не повече)
и няма да се научим от нея
тя поне не страда
че няма да се научи от останалите
надолу по тази най-безсмислена верига

*****

и дано основателното съмнение
не намери никога
основанието си

Няма коментари:

Публикуване на коментар