Днес беше извършено най-безсмисленото нещо. Никой не го видя, никой не го чу, никой не го усети. Всички бяха твърде смислени за него.
Най-безсмисленото нещо се обиди. От обидата му се отрониха едри сълзи и те удавиха всички смислени неща - до едно. На света остана единствено то, единственото най-безсмислено от всички.
Най-безсмисленото нещо остана само и сега съвсем нямаше кой да го види, чуе или усети. Или помирише или вкуси. Но вече нищо не можеше да го натъжи, защото знаеше, че дори целият свят да си отиде то ще си остане винаги същото, най-непроменимо, неуязвимо и вечно безсмислено нещо. Нов потоп да дойде - то ще се спаси, а те няма.
И от усмивката на най-безсмисленото нещо започна да се ражда новият смислен свят.
Най-безсмисленото нещо остана само и сега съвсем нямаше кой да го види, чуе или усети. Или помирише или вкуси. Но вече нищо не можеше да го натъжи, защото знаеше, че дори целият свят да си отиде то ще си остане винаги същото, най-непроменимо, неуязвимо и вечно безсмислено нещо. Нов потоп да дойде - то ще се спаси, а те няма.
И от усмивката на най-безсмисленото нещо започна да се ражда новият смислен свят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар