Mожеше да се спаси от най-дребното нещо. Една малка простотия - най-невзрачната, която чуваше понякога в различни части от деня. Нямаше обяснение, нямаше и нужда от обяснение защо. Дори нямаше тяло - просто... простотия.
Търсеха решението. Претърсваха, жужаха, тревожно. И технично. Изписваха рецепти и очи. Искаха да помогнат, дори знаеха как, но не се получи. Нищо не помагаше.
Невзрачната простотия не можеше да подейства от само себе си, нито насила. Нали беше невзрачна - искаше си ситуация, в която да блесне. А как да си създадеш сам или чрез другиго ситуация.
И така - залиня. Защото никой не се сети за най-дребното нещо. Каква досада.
Няма коментари:
Публикуване на коментар