Изгуби деня си. Но нали рождената дата беше някаква произволна, да кажем четвърти септември. Какво пречеше да приеме, че не е била четвърти, а пети септември? И край на проблема с изгубения ден. Рождението не би пострадало, ако се издърпа с един ден. Нищо не би пострадало. И така, все едно от пети септември насам има само ползотворни дни.
Но това продължи. Още един изгубен ден. Отново издърпване до шести септември. Хайде сега, два дни разлика във възрастта - даже биха обяснили незрялостта понякога. Важното е да излезе уравнението, че нищо не се губи.
Обаче още дни се губеха. И още компенсираше. Рождението се изместваше все по-напред, докато накрая не осъмна в наши дни. Буквално в днешния ден. Излизаше, че е на нула дни, но всичките нула дни са били ползотворни.
Усмихна се и каза: "Чудесно. Успях да се върна в началото. Скрих се. Върнах си свободата." И тъй като се превърна в нула, нямаше пред кого да дава отчет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар