17 декември 2013

Corpora lente augescent cito extinguuntur

Историите ще продължат да се разказват. Не толкова увлекателно, но затова пък с възхищение и спомен за големия разказвач. Във всеки случай - по-живо от написаното. 

С подобно на неговото слово, придружено от искреността му в позата, написаното посивява, губи смисъл.

В глосите на архаичното, но гениално в своята простота римско наследство ще е все така уютно. Дори и Елба да залее Хамбург. Или ерудицията да бъде бита с волски жили. Мисловните акведукти пак ще бродят из Алма Матер.

Само най-отдадените актьори умират на сцена. Само чувствителното сърце може да погоди такъв лош номер на тялото.

И този път всички ние имаме много за казване. Non nihil sed bonum.

Сбогом, колега Пиперков!

Няма коментари:

Публикуване на коментар