Историите ще продължат да се разказват. Не толкова увлекателно, но затова пък с възхищение и спомен за големия разказвач. Във всеки случай - по-живо от написаното.
С подобно на неговото слово, придружено от искреността му в позата, написаното посивява, губи смисъл.
В глосите на архаичното, но гениално в своята простота римско наследство ще е все така уютно. Дори и Елба да залее Хамбург. Или ерудицията да бъде бита с волски жили. Мисловните акведукти пак ще бродят из Алма Матер.
Само най-отдадените актьори умират на сцена. Само чувствителното сърце може да погоди такъв лош номер на тялото.
И този път всички ние имаме много за казване. Non nihil sed bonum.
Сбогом, колега Пиперков!
Няма коментари:
Публикуване на коментар