егоизмът те спасява
егоизмът те убива
алтруизмът ме убива
алтруизмът ме спасява
изглежда е различно
затова накрая ти умираш
а аз оставам
но на мен ми е самотно
и самотата ме убива
и оказва се еднакво
само че деца ми тъпчат гроба
твоят гроб е анонимен
Отлагането, отдалечаването и запиляването не са ли вид избор, разширяване на границите, надрастване. Думата е свършек, думата е изличаване, думата нищо не прави възможно. А ти толкова обичаш надвесването, с което бавно се приближаваш, което ти позволява постепенно да изчезнеш, да потънеш, да, да потънеш пред очите на способните да си представят нещо подобно, да те видят на края на бездната като на ръба на водна повърхност, да се отдръпнат или пък да се доближат само крачка - само крачка, не повече, това е всичко, понеже те са лишени от избор, докато ти все пак, когато се отдалечиш достатъчно ще спреш. Но едно камъче, ако само едно камъче се търкулне надолу в бездната, какво свлачище ще предизвика! И къде ще се денеш ти тогава, когато така приведен, първо чуеш тътена, а после зърнеш облака прах и пясък? Нима наистина вярваш, че онова там, хилаво растение ще успее да задържи стоварването на случая? Всичко е до начина на надвесване, и разказът, и разказвачът, и този, за когото е предназначено разказването.
ОтговорИзтриване