Хазарт, pt. 6

Демиан твърдеше, че всичко ще бъде наред. Всичко ще бъде наред, твърдеше Демиан. Невинаги всичко беше наред, но всичко ще бъде наред, твърдеше Демиан.

Приятелите на Демиан нерядко поставяха актуални въпроси за дискусия, тъй като във време на несигурност, когато нямаш готов модел за живота от самото начало, проблемите на бъдещето висяха над всеки един работен ден. Хубаво се смееха на каламбурите на ежедневието, докато един тревожен глас не довеждаше до знанието на останалите, че оцеляването трябва да се конструира под формата на стриктен режим.

"Всичко ще бъде наред" беше отговорът на всяка тревога за бъдещата кариера и другите не толкова интересни неща от живота. Малцина чуваха, повечето привиждаха клише, други храчеха над Демиан с усмивки. Никой не вярваше. Никой освен един. Той също не вярваше, но си позволи да пита Демиан какво да прави, за да бъде наред всичко. "Нищо - слънчево заявяваше Демиан. - Стой и вярвай. Или по-скоро не стой, но вярвай. Всичко ще бъде наред."

Години по-късно, застигнати по неволя или с отворени ръце от кариерата си и другите не толкова интересни неща от живота, някои оцеляха, други - не. Няма значение. Онзи дошъл при Демиан един работен ден и му се похвалил, че най-накрая започнал да вярва. Дали заради спомена от напътствията на неговия приятел или просто го беше напекло слънце, но вярвал. "Е, вярвам, а сега?" "Сега - каза Демиан, - сега всичко ще бъде наред. Видя ли? Готов си."

"Но кое ще бъде наред, сега, когато вярвам, че ще е?" "Същото, което е сега. Това беше проектът. Изкачването до върха. На върха няма да се играе спектакъл, и без това е ветровито и може декорът да се разруши. Нищо няма да ти покажат. Ти стана самото показвано. В теб са по-интересните неща от живота."

Всичко беше наред за човека, изслушал Демиан. Каквото и да се случваше с него по дългия му професионалния път, вместо да се гърчи над финалното пенсионно признание, че нещата са били наред, той финтира набедената еволюция и работеше с най-горещата утеха, че всичко ще бъде наред.