Малката хх не помнеше и това я дразнеше много, защото така не можеше да си купува роклички и да ходи по партита със същия ищах. Затова тя стоеше по цял ден вкъщи и четеше, четеше, четеше, така че да поспре времето и да може винаги да има нещо, което ще помни поне за десетте минути, които й бяха отделени за помнене. Един ден малката хх, вече изчела всичко, се научи да помни - да, скъпи зрители, дори това се научава с необходимата доза четене, ако ще да е необходимо да изчетеш всички книги на света. Сега обаче паметта на малката хх си го върна тъпкано за всичките години насилие и я затрупа с помнене на абсолютно всичко, което беше чела дотогава - всеки ред, всеки знак - вече ги помнеше и знаеше, защото се беше научила как да го прави. И така, малката хх никога не се отърва от своето знание и никой нямаше полза от него, защото хората си бяха тръгнали отдавна, убедени, че малката хх е луда и нейната единствена цел е да се научи да помни, ако ще връз техните трупове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар