в детството имаше цветни телевизори
сюжетите им бяха черно-бели
в центъра една любов
любов от филмите както се нарича
все едно не съществува друго
телевизорите обаче бяха и око
през което цветното проникваше
и дори приемникът не заглушаваше цвета
и рисковете на живото предаване
така понякога по-добрият губеше
логиката не празнуваше пияна
а спортисти горко плачеха
и по детски отмъстително
се радвахме на тази асиметрия
симетрията бе възможна значи
симетрия на свят и телевизор
и сега без телевизорите да са вече свят
свята си остава любовта от филмите
все едно не съществува друго
и по-добрият често загуби от нея
трупа и симетрията я няма
асиметрията е реална кръвожадна
детството си връща връщайки се
само че ние не сме деца
hint: не е във филмите, дем... :)
ОтговорИзтриване