Активна личност?

Това набързо би трябвало да значи, че си способен да реализираш уникалност. Как се познава, че си способен да реализираш уникалност в един прост разговор? Ето десет кратки ориентира.

- Когато общуваш не, защото се изисква от теб, а защото ти го изискваш от себе си.

- Когато принципът, който спазваш при общуването, не е (само) рентабилността, а необходимостта от оваляне сред останалите. Не само на интелектуално ниво. И на естетическо. И на сетивно, ако щете.

- Когато неловкото мълчание за теб означава ерозия. Малка болка в стомаха е препоръчителна.

- Когато абсорбираш чуждото говорене в своето, а не маршируваш със своето като тромав снегорин, който използва другия за трибуна.

- Когато приемаш инициирането като свой дълг към другия и в същото време като покана за взаимореализиране.

- Когато се опитваш да предугадиш хода на другия и това ти носи ни повече, ни по-малко богатство за самия теб.

- Когато вярваш в детайли. Когато се усмихваш на детайли.

- Когато предизвикваш домино ефект и поддържаш динамиката на общуването. Така например, ако другият е инициирал тема ABC, в която A е пресечният елемент между вас, а B и C са собственият принос, то ти да можеш да извлечеш от B и C пресечни елементи, към които да прикрепиш нов собствен принос, за който другият да се хване при контраизвличането.

- Когато докладваш пред себе си наум: "В този разговор аз бях себе си. И накарах другия да бъде себе си. Това ми осмисли деня."

- Когато говориш. Не да мълчиш. Не да отговаряш. Не да допълваш. Не да флудиш. Да говориш.