Както всичко в могъщата ни славна история, и днешното решение на КС относно изборния закон символизираше един могъщ и славен наш проблем - липсата на воля за една цялостна промяна, която да не се съобразява с принципа "дай да покажем заинтересованост, ама отдалеч" или пък "ние малко да побутнем, колкото да не ни търсят отговорност, пък другото ще се нареди само". Не може да правиш промени с недомлъвки. Няма адекватно обяснение с какво принципа на чл. 10, според който избирателното право у нас е общо, равно, пряко и тайно важи различно при неравния старт на партиите и коалициите и от друга страна, при неравния старт на кандидатите в различните мажоритарни райони. Един вид, едно неравенство се оказа неравно спрямо друго неравенство. Хм.
Иначе смешните изказвания не закъсняха. И всички си приличаха по едно - виждаха политически акт там, където имаше съвсем логично правно решение. Все едно боричканията за Парламента трябва да са критерий за преценка на конституционосъобразност. И всички виждаха цифрички (4, 8, а според Яне - 6, 7 и 9) там, където имаше неравенство не в цифричката, а в неравнопоставеността спрямо цифричките. Все едно фактът, че общините си поставят самостоятелно изборни бариери има общо с това, че на ЕДНИ избори щеше да има ДВА различни изборни прага. Понякога се чудя дали властта е толкова опияняваща, че може да те накара да се излагаш открито пред онези, на които ще се молиш да те изберат утре. И май отговорът е положителен.
Притеснителното е, че от гледна точка на изборите, това решение може да се окаже дори негативно за десните, тъй като при осемпроцентова бариера избирателите щяха да са много по-сплотени и мотивирани да гласуват, а веднъж минали осемте процента, десните си гарантираха управленската коалиция с ГЕРБ. В действителност ГЕРБ и десните имаха много по-голям политически интерес да паднат мажоритарните кандидати, тъй като там ще наберат едно 10-15 мандата изоставане от БСП и ДПС, които могат да се окажат фатални накрая. Но пък, чисто принципно погледнато, опозицията взе победа над управляващите, което ще послужи за предизборна реклама и ще спечели доверието на останалите 4-5 принципни избиратели, които още не са решили за кого да гласуват.
Иначе смешните изказвания не закъсняха. И всички си приличаха по едно - виждаха политически акт там, където имаше съвсем логично правно решение. Все едно боричканията за Парламента трябва да са критерий за преценка на конституционосъобразност. И всички виждаха цифрички (4, 8, а според Яне - 6, 7 и 9) там, където имаше неравенство не в цифричката, а в неравнопоставеността спрямо цифричките. Все едно фактът, че общините си поставят самостоятелно изборни бариери има общо с това, че на ЕДНИ избори щеше да има ДВА различни изборни прага. Понякога се чудя дали властта е толкова опияняваща, че може да те накара да се излагаш открито пред онези, на които ще се молиш да те изберат утре. И май отговорът е положителен.
Притеснителното е, че от гледна точка на изборите, това решение може да се окаже дори негативно за десните, тъй като при осемпроцентова бариера избирателите щяха да са много по-сплотени и мотивирани да гласуват, а веднъж минали осемте процента, десните си гарантираха управленската коалиция с ГЕРБ. В действителност ГЕРБ и десните имаха много по-голям политически интерес да паднат мажоритарните кандидати, тъй като там ще наберат едно 10-15 мандата изоставане от БСП и ДПС, които могат да се окажат фатални накрая. Но пък, чисто принципно погледнато, опозицията взе победа над управляващите, което ще послужи за предизборна реклама и ще спечели доверието на останалите 4-5 принципни избиратели, които още не са решили за кого да гласуват.
Вчера по Дарик имаше едно много яко предаване именно за това, което се случва в КС в момента и изобщо в българските съдилища. Като се почне от простотията покрай редистрацията на новоизбрания (абе то вече е трудно да му кажеш на Мартин Димитров, че е нов, бая време мина) лидер на СДС и се стигне до малоумния избор на новото компроментирано шефче на КС. Абе интересни неща се казаха де. :-)
ОтговорИзтриване