За "обективните" продажби

Продажбите не са обективен критерий. Не са. Не само при музиката, но там ситуацията е доволно изкристализирала. Казвам го като човек, който е готов да пререже вените си в търсене на обективност. И още повече, като човек, обръгнал на клишета за безпристрастните безстрастни продажби, които всъщност хич не са безпристрастни и безстрастни.

Продажбите не са обективен критерий.

1. Продажбите презюмират еднаква стойност на всички слушатели. Само че слушателите по никакъв начин не са равни. Примерно Х може да захвърли веднага диска на Саблебуб осел, който е купил само щото е мно'о яку да имаш диск на групата Саблебуб осел на етажерката. У пък ще си пусне диска два пъти, Z - двайсет и два, а неизвестен китарист на име James Hetfield ще се удари в тавана, ще си каже: "Damn!" и ще хване китарата заради влиянието на въпросния диск. Ако следваме "обективността" на продажбите, то Х, У, Z и Hetfield са равностойни единици. Равностойни единици ли са те? Не мисля.

2. Продажбите презюмират еднакви стартови позиции на всички албуми. Само че дебютният Саблебуб осел е бил разпространен в 23 поименни бройки в района на Челопеч и покрайнините, а бай Киря, който е отговорен за неговата феноменална класа, не е бил опитен в пиара и затова не успява да шитне дори и половината от тези 23 бройки. В същото време далеч по-нискостойностните от музикална гледна точка AC/DC или Eagles сключват договори с Уолмарт и така всякакви реднеци им купуват албумите, докато синчетата им се чудят какъв чипс да си вземат. Аз примерно исках да си купя дебюта на Ослите, ама в Дюкян Меломан ми казаха, че е изчерпан и няма как да си го взема. Значи продажбите се превръщат в състезание по реклама и разпространение, а това съвсем не е "обективно".

3. Продажбите презюмират еднакви среди на разпространение на албумите. Само че можем ли да сравним необятната руска степ, запазена територия за Алла Пугачова, с примерно съвременния американски пазар, който трябва да се бори с нелегалния даунлоуд, огромните преуморителни турнета и какво ли още не? Как можем да сравним обективно потребителската аудитория на Алла Пугачова и на Trivium, след като Алла Пугачова и Trivium разчитат на тотално различна потенциална аудитория? Различна като количествени измерения, култура, навици и пр. Продажбите отчитат крайния резултат, но не отчитат как се стига до него. Всеки милион продадени албуми е процент от населението, при това от населението, което е разбрало за албума, излъгало се е, че той може да му хареса, не го е презаписало или изтеглило и все такива подробности, които изкривяват ужасно много финалния резултат.

4. Продажбите презюмират един съвършен и съвършено отдалечен от реалния живот свят на сухи цифри, които съществуват автономно от фактическите обстоятелства. Да, ама ако примерно Х имаше шанса да си направи група през '69-та в Англия, пред Х щеше да е белият лист на класическия рокендрол. А сега през две и девета листът е издраскан от-до, рокендролът е мъртъв, рокендрол звездите - също, а хората са се променили и не щат да слушат композиции, с които Х би катерил Билборда през '69-та. И това съвсем не предполага една промяна у Х. Или пък примерно У не е слушал Van Halen през целия си живот и изведнъж си пили по грифа и открива дабълхендите. Само че никой вече не се впечатлява от уменията на У, защото Eddie Van Halen го е изпреварил с трийсетина години. И това съвсем няма общо с У. Е, Х или У виновни ли са за всички тези обстоятелства? Не са. Но те се отразяват на данните за продажби и така отразяват несправедливи пропороции.

Как я разбирам аз обективността? Като съчетание на максимален брой професионални субективни мнения, целящи се безкомпромисно в обективността, придобита от следенето на чуждите мнения. "Безпристрастните" данни - както за продажби на албуми, така и за посещения на концерти и т.н. (статистиката) могат да служат чисто допълващо, и то след внимателна проверка за еднотипност. Така сме най-близо до обективността ,без никога да я постигнем напълно.