Едно чудесно доказателство, че няма обективна връзка между онзи свят, за който сме чели, и онзи, който сме принудени да преживеем, е тази, че в себе си развъждаме нетърпимост към един от най-естествените феномени: ножичното мултиплициране. И колкото по-динамично става то (неизбежност, както знаем), толкова повече озверяваме спрямо нещо, което самите ние сме създали.
Какво имам предвид?
Съществува невидима граница между двата полюса на всичко мултиплицируемо, което може да мине за благо. Границата действа като арбитър без душа. Защото от достигането на крехката линия зависи дали ще бъдеш върнат в самото начало или изтласкан в Космоса. И никакви, абсолютно никакви усилия не важат оттам нататък като критерий за оценка.
Какво имам предвид?
Веднъж минал невидимата граница на богатството, ти имаш цялата възможна свобода да разпределяш ресурси. Ресурсите се мултиплицират. Може и да не се, но имаш всички възможни шансове. И най-вече - имаш въздух не само за дишане, но и за живеене. Винаги има за какво да се хванеш. С един обикновен жест може да постигнеш много повече от безброй хора, останали под границата благодарение на вещата случайност.
Веднъж минал невидимата граница на познанието, ти имаш цялата възможна свобода да взаимосвързваш частици познание. Познанието се мултиплицира. Може и да не се, но имаш всички възможни шансове. И най-вече - имаш въздух не само за дишане, но и за живеене. Винаги има за какво да се хванеш. С един обикновен жест може да постигнеш много повече от безброй хора, останали под границата благодарение на вещата случайност.
Веднъж минал невидимата граница на любовта, ти имаш цялата възможна свобода да реализираш любов. Любовта се мултиплицира. Може и да не се, но имаш всички възможни шансове. И най-вече - имаш въздух не само за дишане, но и за живеене. Винаги има за какво да се хванеш. С един обикновен жест може да постигнеш много повече от безброй хора, останали под границата благодарение на вещата случайност.
Ако щете, веднъж минал невидимата граница на блогописането, музата ще започне да разтваря краката си все повече. А някой, който просто не се е сетил да напъне музата си една идея повече, ще остане забравен.
Та графично погледнато, макар и разликата между 5х и 6х да е 1х, ако невидимата граница е разположена върху 5.5х, то 6х много бързо и лесно може да се превърне в 10х, а 5х - в 0х. А ние не можем да преглътнем това.
Не можем да преглътнем, че мултиплицирането на нашето богатство, познание, любов се определя от два милиметра натрупвания в повече. Не можем да преглътнем, че не ние, а случайността определя кога тези два милиметра докосват невидимата граница. Но най-вече не можем да преглътнем, че светът (не онзи от книжките) изчислява базата на мултиплицирането си не спрямо нас, а спрямо наличното. Тоест, мултиплицирането на 8х ще е винаги много по-голямо от мултиплицирането на 2х, независимо от собствения принос. И мултипликацията на 8х ще си остане все така мултипликация на базата осем, а не на базата "аз съм умен и красив".
Защо тогава, след като ножичното разпределение на благата е възможно най-универсално безпощадният процес, така и не можем да се примирим с него? Вместо това оцветяваме математиката със закъсняло субективни примеси. Връщаме се в развитието си с векове и сме готови да ограничим свободата си, за да може чуждата свобода да е "по-ограничена", разбирай, да уравни базата си спрямо нашата. А не можем ли просто да се възпитаме в съобразяване с естествеността?
To those who have much, much will be given; to those who have little, it will be taken. Even the little they have.
Какво имам предвид?
Съществува невидима граница между двата полюса на всичко мултиплицируемо, което може да мине за благо. Границата действа като арбитър без душа. Защото от достигането на крехката линия зависи дали ще бъдеш върнат в самото начало или изтласкан в Космоса. И никакви, абсолютно никакви усилия не важат оттам нататък като критерий за оценка.
Какво имам предвид?
Веднъж минал невидимата граница на богатството, ти имаш цялата възможна свобода да разпределяш ресурси. Ресурсите се мултиплицират. Може и да не се, но имаш всички възможни шансове. И най-вече - имаш въздух не само за дишане, но и за живеене. Винаги има за какво да се хванеш. С един обикновен жест може да постигнеш много повече от безброй хора, останали под границата благодарение на вещата случайност.
Веднъж минал невидимата граница на познанието, ти имаш цялата възможна свобода да взаимосвързваш частици познание. Познанието се мултиплицира. Може и да не се, но имаш всички възможни шансове. И най-вече - имаш въздух не само за дишане, но и за живеене. Винаги има за какво да се хванеш. С един обикновен жест може да постигнеш много повече от безброй хора, останали под границата благодарение на вещата случайност.
Веднъж минал невидимата граница на любовта, ти имаш цялата възможна свобода да реализираш любов. Любовта се мултиплицира. Може и да не се, но имаш всички възможни шансове. И най-вече - имаш въздух не само за дишане, но и за живеене. Винаги има за какво да се хванеш. С един обикновен жест може да постигнеш много повече от безброй хора, останали под границата благодарение на вещата случайност.
Ако щете, веднъж минал невидимата граница на блогописането, музата ще започне да разтваря краката си все повече. А някой, който просто не се е сетил да напъне музата си една идея повече, ще остане забравен.
Та графично погледнато, макар и разликата между 5х и 6х да е 1х, ако невидимата граница е разположена върху 5.5х, то 6х много бързо и лесно може да се превърне в 10х, а 5х - в 0х. А ние не можем да преглътнем това.
Не можем да преглътнем, че мултиплицирането на нашето богатство, познание, любов се определя от два милиметра натрупвания в повече. Не можем да преглътнем, че не ние, а случайността определя кога тези два милиметра докосват невидимата граница. Но най-вече не можем да преглътнем, че светът (не онзи от книжките) изчислява базата на мултиплицирането си не спрямо нас, а спрямо наличното. Тоест, мултиплицирането на 8х ще е винаги много по-голямо от мултиплицирането на 2х, независимо от собствения принос. И мултипликацията на 8х ще си остане все така мултипликация на базата осем, а не на базата "аз съм умен и красив".
Защо тогава, след като ножичното разпределение на благата е възможно най-универсално безпощадният процес, така и не можем да се примирим с него? Вместо това оцветяваме математиката със закъсняло субективни примеси. Връщаме се в развитието си с векове и сме готови да ограничим свободата си, за да може чуждата свобода да е "по-ограничена", разбирай, да уравни базата си спрямо нашата. А не можем ли просто да се възпитаме в съобразяване с естествеността?
To those who have much, much will be given; to those who have little, it will be taken. Even the little they have.
сетих се за притчата за талантите. как оня, дето си заровил дадения му талант, за да не би случайно да го профука, бил изгонен от къщата на господаря.
ОтговорИзтриванекакто и да е. чудесна... хм, икономическа философия? ето какво става, когато елементите на огън и земя са в синергия*
p.s. and let's hope arien will come to terms with the inferior capacity of her scissors и че няма да подаде самодоволната си глава тук.
_______
* за астролозите в засада
За теб случайност, за други - предразпределеност. Виж каква голяма разлика правят гледните точки, отправени от тези непознаващи се една-друга позиции.
ОтговорИзтриванеrandomness vs. determinism
ОтговорИзтриванеa има и трета позиция. тази, според която там, където иманентната смисленост на света е припламнала в съзнание, една мяра ПРИВИДНА случайност винаги може да бъде приведена в някакъв алгоритъм, т.е. от наглед хаотичната наличност да се изплете верига от събития с обладана от причинно-следствена логика последователност, която после пък всякога може да бъде оставена на ентропичната ерозия, за да се изгуби всякакъв спомен за нарочност.
в такъв смисъл споделям авторовото опияние от мнимо разпознатата отвъдност на нещата, които ни ползват пряко нас, дотолкова, доколкото това утвърждава следните редове от Гьоте (:))) :
Стига само човек да се обяви за свободен, и в същия миг се чувства подчинен. Дръзне ли да се обяви за подчинен, мигом се чувства свободен.