06 май 2009

Минаха години...

Хм, гледам си квадратните листчета Jim Beam, на които пишех разни глупости по времето, когато вярвах. Не питайте в какво, и аз не знам. Интересно, че едва сега намирам смисъла на неща, които съм писал тогава в тихо умопомрачение.

[oldschool]
Първоначално има едно тяло и една рана. Когато самосъзнанието се отъждествява със съзнанието, раната се изявява срамно: това е декаданс. Когато съзнанието снема институционалността на самосъзнанието, раната се изявява смешно: това е страх. Когато тялото върши (само)съзнанието, няма изобщо изява. Това е включеният в себе си живот.

2 коментара: