Безметежност и безотговорност

Често двете категории се бъркат, защото разликата между тях сама по себе си е малка. Разликата между употребата на всяка от двете обаче е огромна. Защото дори в състояние на най-върховна безметежност, ние не бихме посмяли да се отнесем безотговорно към някой близък.

Безметежност е тогава, когато волята прозира през думите. А безотговорност е, когато волята е включена на автопилот и думите са лишени от волево покритие.

Безметежност е тогава, когато имаш няколко възможни хода, всеки от тях изхождащ от вече даденото. Безотговорност е, когато нямаш ходове, най-малкото, защото нямаш дадено, а само хаос. В този хаос ти дори не си субект на общуването, а чист приносител.

Безметежността се създава от съзнателната близост в нейните две проявления - на взаимност (която пък от своя страна има също две проявления - съвпадимост и нагласяне, второто далеч по-важно) и на съобразяване. Ако първото е шпагата ти, второто е гардът. При безотговорността липсват и двете. Често смятаме, че липсва само гардът, а шпагата е по-остро наточена, но в действителност острието е гумено. И не уцелва. Безотговорност имаме при изчерпване; при случайно попадане на едно място; при слаб самоконтрол; но най-вече при липса на взаимност.

И ако всичко останало е поправимо, точно това последното не е. Изходът? Активната личност.