Колко странно нещо е спортът. В рамките на един мач се изкриви порочната тенденция, която задушаваше Федерер толкова дълго време. Какво имам предвид? Всички онези детайли, заради които Надал го побеждаваше по един и същи начин толкова пъти, този път се обърнаха срещу самия Надал. А именно:
- Федерер беше стопроцентов при шансове за пробив - 2/2, докато Надал изпусна и четирите си брейкбола;
- Федерер запази самообладание при втори сервис, което е абсолютна рядкост в мачове срещу Надал, когато обикновено се сдухва и му пуска стандартни лифтове на бекхенд, които не са проблем за испанеца;
- Федерер сервира успешно от адвантидж полето - нещо невиждано срещу Рафа, който пък от своя страна, бидейки левичар, спасява редовно брейкболи от тази страна на корта.
Всичко това са фактори, които помагат на Надал срещу Фед, но днес всичко се насочи в противоположната насока. И изведнъж стана ясно, че във всеки мач (с изключение на първия им мач в Париж и миналогодишния финал пак там) Федерер се е опитвал със спорен успех да налага някакъв геймплан и да спазва тактическа дисциплина, без която Надал не може да бъде победен на клей. И изведнъж големият лузър, чоукър и прочие се превърна в гений. Колко странно нещо е спортът...
Големият ключ за победата беше стабилният бекхенд по правата, който предпостави достатъчно свобода за маневри и така ръката на Острието се отпусна на форхенд, за да вкара убийствено много уинъри, особено като за мач срещу Рафа на клей. Ако Федерер не е притиснат от бекхенд, после му е лесно да не попада в безкрайни разигравания бекхенд-бекхенд (или бекхенд-форхенд в случая), в които е обречен да сгреши първи, а също така далеч по-лесно е да разнасяш съперника, когато вкарваш дълбок бекхенд и се нагласяш достатъчно често с краката за форхенд по обратния диагонал и дори обратната права (още една изненада и уникалност за мач Фед - Надал).
Разбира се, ясно е, че натоварването от вчера и възможно най-бързият възможен клей (дори това в по-голяма степен) помогнаха на Роджър и може би направиха малката разлика, която му стигна най-накрая след всичките клизмички в предните години. Само че ако някой тръгне да си обяснява тази победа само с тези фактори, бих му препоръчал да прочете следното и после да отиде да си ляга. Първо, когато играеш на такова ниво и имаш такива амбиции, автоматично приемаш, че ще има тежки мачове като вчерашния. Никой не е виновен на Надал, че играе натоварващо, че поне веднъж Джокович е в неговия поток на схемата, че се пуска в Барселона и прочие. Тежките мачове на такъв етап на турнира са нещо напълно нормално, както и днешната загуба, разбира се. Второ, тъй като хората услужливо забравят, нека напомня, че в Рим'06 Федерер игра по три часа в два поредни дни, след което излезе срещу Надал, "машината за тенис", игра ПЕТ часа и нито за момент не изглеждаше уморен. Тогава имаше и съвсем реален шанс да спечели, но нима някой е тръгнал да оспорва победата на Надал в този мач? Само да напомня, в двата си мача преди финала с Надал, Родж изигра по 229 точки с Алмагро и Банди (с 16 по-малко от точките във вчерашния мач), докато тогава испанецът си взе мачовете с лекота и въпреки това на финала по никакъв начин не надигра физически Фед.
От реакциите накрая си пролича, че Роджър не е кой знае колко доволен от титлата - дали заради многото страдания, които Рафа му нанесе или заради това, че не чувства победата си като обрат в събитията, но определено този мач е много важен в психологически план и не особено - в спортно-технически. Всяка победа над Надал, особено на клей, е огромен бууст за швейцареца, хеле пък преди Ролан Гарос и след двете драматични загуби на Уимби и Ню Йорк. От друга страна, в Париж клеят не е толкова бърз, а Рафа няма да е толкова уморен, така че пътят до мечтата е твърде дълъг все още. Ние обаче вярваме. И нямаме право на друго.
- Федерер беше стопроцентов при шансове за пробив - 2/2, докато Надал изпусна и четирите си брейкбола;
- Федерер запази самообладание при втори сервис, което е абсолютна рядкост в мачове срещу Надал, когато обикновено се сдухва и му пуска стандартни лифтове на бекхенд, които не са проблем за испанеца;
- Федерер сервира успешно от адвантидж полето - нещо невиждано срещу Рафа, който пък от своя страна, бидейки левичар, спасява редовно брейкболи от тази страна на корта.
Всичко това са фактори, които помагат на Надал срещу Фед, но днес всичко се насочи в противоположната насока. И изведнъж стана ясно, че във всеки мач (с изключение на първия им мач в Париж и миналогодишния финал пак там) Федерер се е опитвал със спорен успех да налага някакъв геймплан и да спазва тактическа дисциплина, без която Надал не може да бъде победен на клей. И изведнъж големият лузър, чоукър и прочие се превърна в гений. Колко странно нещо е спортът...
Големият ключ за победата беше стабилният бекхенд по правата, който предпостави достатъчно свобода за маневри и така ръката на Острието се отпусна на форхенд, за да вкара убийствено много уинъри, особено като за мач срещу Рафа на клей. Ако Федерер не е притиснат от бекхенд, после му е лесно да не попада в безкрайни разигравания бекхенд-бекхенд (или бекхенд-форхенд в случая), в които е обречен да сгреши първи, а също така далеч по-лесно е да разнасяш съперника, когато вкарваш дълбок бекхенд и се нагласяш достатъчно често с краката за форхенд по обратния диагонал и дори обратната права (още една изненада и уникалност за мач Фед - Надал).
Разбира се, ясно е, че натоварването от вчера и възможно най-бързият възможен клей (дори това в по-голяма степен) помогнаха на Роджър и може би направиха малката разлика, която му стигна най-накрая след всичките клизмички в предните години. Само че ако някой тръгне да си обяснява тази победа само с тези фактори, бих му препоръчал да прочете следното и после да отиде да си ляга. Първо, когато играеш на такова ниво и имаш такива амбиции, автоматично приемаш, че ще има тежки мачове като вчерашния. Никой не е виновен на Надал, че играе натоварващо, че поне веднъж Джокович е в неговия поток на схемата, че се пуска в Барселона и прочие. Тежките мачове на такъв етап на турнира са нещо напълно нормално, както и днешната загуба, разбира се. Второ, тъй като хората услужливо забравят, нека напомня, че в Рим'06 Федерер игра по три часа в два поредни дни, след което излезе срещу Надал, "машината за тенис", игра ПЕТ часа и нито за момент не изглеждаше уморен. Тогава имаше и съвсем реален шанс да спечели, но нима някой е тръгнал да оспорва победата на Надал в този мач? Само да напомня, в двата си мача преди финала с Надал, Родж изигра по 229 точки с Алмагро и Банди (с 16 по-малко от точките във вчерашния мач), докато тогава испанецът си взе мачовете с лекота и въпреки това на финала по никакъв начин не надигра физически Фед.
От реакциите накрая си пролича, че Роджър не е кой знае колко доволен от титлата - дали заради многото страдания, които Рафа му нанесе или заради това, че не чувства победата си като обрат в събитията, но определено този мач е много важен в психологически план и не особено - в спортно-технически. Всяка победа над Надал, особено на клей, е огромен бууст за швейцареца, хеле пък преди Ролан Гарос и след двете драматични загуби на Уимби и Ню Йорк. От друга страна, в Париж клеят не е толкова бърз, а Рафа няма да е толкова уморен, така че пътят до мечтата е твърде дълъг все още. Ние обаче вярваме. И нямаме право на друго.
Бе ние вярваме (или поне се надяваме), но струва ми се, че на клей съотношението на силите все още не се е променило кой знае колко. Дори и след тази победа.
ОтговорИзтриванеМного по-лесно е да излъжеш Надал, когато мачът е във формат 2 от 3 сета. При 3 от 5 говорим за съвсем различна игра. Надал е питбул - трябва да го унищожиш, за да го победиш. Колкото по-дълъг е мачът, толкова по-голяма е вероятността да се озовеш в могъщия захват на челюстите му.
В Париж Надал може да бие Федерер дори и ако в първите два сета не запише точка.
В Париж Федерер може да бие Надал само и единствено с абсолютна доминация.
Но... да видим. ;)
Напълно си прав, който и да си ти. Кой си? :)
ОтговорИзтриванеЯвор Живков Иванов ми е заглавието. Засичали сме се 2-3 пъти по разни Киномании. :)
ОтговорИзтриванеайде честита 18та тогава, или както казва САФ - "now we go for 19" :)) радвам се, че на тоя фронт сме от едната страна на барикадата, опрощавам ти греховете към Новата вълна :))))
ОтговорИзтриване