Веркмайстерови хармонии

За филми от този калибър не се говори. Не, защото няма какво да се каже, а напротив - защото изказаното би могло да бъде твърде много и единственото възможно решение се оказва образът. Именно образът представлява тялото (освободеното от веркмайстерови хармонии), способно да събере в себе си поколения интерпретации и при все това - да заяви строга позиция. Толкова невъзможно и в същото време - толкова пречистващо е да видиш как един филм не бива нито доминиран, нито игнориран от историята, ами чисто и просто преодолява нейната обяснителност и така я изпраща на ниво, където всяка крачка върху нея е надграждане, а не опошляване. И където символите се натрапват сами, без дори да ги търсиш съзнателно. Образът...

Само тук температурата може да достигне -20 градуса, без да завали сняг...

Разбитият народ, застинал на разбития площад, очаква команда за (само)унищожение.


Понякога се лутам и спирам непознатите да ме упътят, макар да зная накъде вървя.

Ничия хармония не ще овладее натуралния гняв, заченат в окото на самата хармония.

Blessed be the blade, blessed be the scythe...

Човекът е вещ. Тялото е оръжие. И все пак, човекът е вещ.

Техните лица и имена нямат значение. Техните действия - също. Това е най-естественият бунт на кита срещу наложената хармония.

Не може да съществува съпротива без памет. И без чувство на съпричастност.

Идеализмът, чичо...

Живеем, приемайки Слънцето за даденост. Затова пропускаме, когато внезапен лъч мрак проникне в живота ни. И тогава? Кой ще намери сили да погледне към Слънцето, заслепен от мрака?