Излъган, pt. 11

Илюзията за всемогъщество - отначало я желаех, без да се замислям. Действията ти ме подклаждаха към избор, който прилича на обковите на чекмеджетата у нас - може и без тях, но нека се поглезим малко, да усетим какви свободни щастливи хора сме. Но като се поглезим, следва лакомия и след нея - плач. И всичко това - без дори да съм те умолявал за нещо повече от чаша топло мляко и чисти чаршафи.

Измамата обаче бе разкрита - години по-късно, когато вече не можах да си представя живот без всемогъщество, а светът бе тъй нахален и пропуснал да се уведоми. И какво, че бих те винаги наказал за грешката ти - и да те разфасовам, няма да се сърдиш, а ще го приемеш с необходима почит към вмененото ми всемогъщество? Така не ще убия сиамския близнак, вътре в мен, развъден от теб - онзи, който къса косъм след косъм от гърба ми, но не дава да го приближа и с пръст. Близнакът, който ме пази от "другите", защото сам той ме разяжда повече от тях.

Отиде си в момент, когато отразяваше всичко, което можех да нарека свое. Харесвах лилавите улици и ти се втурна покрай мен да ги разхождаме заедно. Паднах си по новите теории на структуралистите, а ти ми ги разясни. Моята любов - това беше ти, с безусловната ти зараза на име всемогъщество. Сега как да те намеря, кой е адресът ти? Не отговаряй, знаеш, че те подвеждам. Адресът ти е напрашен със спомени и затрупан с умилителности - някъде там, когато бях всемогъщ.

Вярвай, с отвореното си сърце ми вярвай,

че всичко пее тъй прекрасно,

но какво от това - ти няма как да разбереш

защо отново скочих от прозореца високо.