Говореше се, че зад ъгъла ни очаква рай. Забравиха да кажат на коя улица обаче. После вече се предреши и последното съмнение. Широкоскроеният живот - беглите разтривки на тялото и ума - всичко беше готово и всеки от нас го прие без уговорки. Само аз останах да се чудя откъде накъде ни пуснаха мухата и какво точно гласи условието на задачата, та не мога да съединя всеки факт в една голяма полза.
- Не ви ли притеснява, че...
- Не!
- Точно така.
Колко пъти се хващах на тези клопки с прогизналия страх, че едно изпуснато притеснение ще коства цялата ни обещана вечност, воглаве с достолепието преди това. А беше ясно, беше повече от ясно, че беглите разтривки са най-обилното, което ще си позволим някога. И не аз, а другите бяха мъдреците, защото аз, а не другите, защитавах тежкия физически труд в името на съдбата, но пак аз, а не другите, не знаех какво ще стане с този мой идеал. А те знаеха - ще отиде там, където всяко друго ненавременно притеснение, треперещо от страх. Затова ще бъда кратък: единственият начин да намерим удоволствието в борбата с времето е да предпочетем удоволствието пред времето.
И после - живот като най-нежния пясък, оставен на произвола на вълните. Хирургически превързваш в марли миналото, тук-таме по някой разлепен менискус. Единственият мотив, крепящ разклатения морал, обърнат с очакване и сълзи към бъдещето - носи име гняв. Гняв от липсата на метод, точно тогава, когато ти е необходим. Аз точно сега ще напр... Да, важно е да има приемст... Отричам вси... Методите идват и отиват - миг, преди да се съвземеш и да заживееш с тях. Щастливо опериран. И пак вълната придошла.
Спасителният метод - закъсняло притеснение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар