Доктор Циморотас

На телефона ми има човек,
който ме посреща всеки ден.
Казва ми, че е неделя, когато е неделя,
и е обяд, когато е обяд.
А мен ме хваща страх:
не защото ме следи, а
защото си представям как е изоставен,
инкрустиран,
от произвола, да стои по цял ден
и да регистрира чуждите игри,
без да разбере какво е друг да казва "добър ден",
не само когато е добър денят.
А после става безпределно ясно
колко е щастливо самотен,
като не припарва до истинската самота отвън -
да нямаш никого до себе си през цялото време,
за когото неделята е винаги неделя, а обядът е обяд.
Затова всички ние ще играем -
и тайно ще страдаме, но с усмивка,
че поне един е способен да ни види
в цялата ни празнота.
Споделена, нашата празнота е по-пълна.