Ти си тъкмо един от онези бащи, които обичат да мъчат синовете си. Защо, какво, как така... Няма въпроси, има отвлечен консервативен морал, здравия морал, който само ти и неизвестните ти ближни са докосвали, но не помнят на какво им е приличал.
А защо, какво и как така, та корпусите ти от логика, бранещи те, неръждаеми, се срутват пред мисълта, че съм свободен и така ще бъда най-щастлив от тебе? Здравият ти разум съществува според всички, но не и спрямо всички.
Чували сме, че нещата се делят на две - в едната купчинка е онова, което знаем, а в друга - знанието какво да правим с нашето познание. Това последното е очертало твоя аура, зовяща уважение. Е, и? Ти и твоите уроци - трескави лупинги, въртящи се до отказ в собствената орбита. Да ползват някой, който няма сили да представи живота си. Аз исках да се гмуркам, а не да ми повтарят как да дишам, докато се парализирам от внимание. И спра да искам да се гмуркам.
Кое ли е по-престъпно? Да го правиш, игнорирайки чуждата чувствителност, или да жонглираш с чувствителността по най-робовладетелския начин?
И скоро, на осемдесетия си рожден ден, ще виждаш малки блещукащи смърти и някъде там ще блещука и споменът, че може би и аз съм бил повече от твоя фикция. Стига да ме помниш години, след като съм те напуснал.
А защо, какво и как така, та корпусите ти от логика, бранещи те, неръждаеми, се срутват пред мисълта, че съм свободен и така ще бъда най-щастлив от тебе? Здравият ти разум съществува според всички, но не и спрямо всички.
Чували сме, че нещата се делят на две - в едната купчинка е онова, което знаем, а в друга - знанието какво да правим с нашето познание. Това последното е очертало твоя аура, зовяща уважение. Е, и? Ти и твоите уроци - трескави лупинги, въртящи се до отказ в собствената орбита. Да ползват някой, който няма сили да представи живота си. Аз исках да се гмуркам, а не да ми повтарят как да дишам, докато се парализирам от внимание. И спра да искам да се гмуркам.
Кое ли е по-престъпно? Да го правиш, игнорирайки чуждата чувствителност, или да жонглираш с чувствителността по най-робовладетелския начин?
И скоро, на осемдесетия си рожден ден, ще виждаш малки блещукащи смърти и някъде там ще блещука и споменът, че може би и аз съм бил повече от твоя фикция. Стига да ме помниш години, след като съм те напуснал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар