Да ти призная, вече не пиша музика по този начин. Няма да го наричам евтин трик, но си е тъкмо евтин трик – в песента има методи, които улесняват крайния ефект. Знаеш, че правим абстрактна музика и изведнъж чуваш нещо, което е лесно да се направи, така че да впечатли другите – с постепенното изкачване на мелодията, с динамиката, с цялата си композиционна обяснителност. Това впечатлява лесно. Нали си гледал Амадеус? Моментът, когато Салиери е придворният композитор, а Моцарт е все още млад и неизвестен. Щом Салиери удари последния акорд от операта си, той го прави с патос, тържествено, и хората се радват много. Но когато Моцарт завършва операта си по-изтънчено и двусмислено, хората не знаят какво да кажат – и след някакви си двеста години те вече смятат Моцарт за най-великия композитор на своето време. Лесно е да си бърз, шумен и драматичен на финала, по-трудното е да не се изкушаваш от такива номера.
Няма коментари:
Публикуване на коментар