21 март 2010

Излъган, pt. 7

Проклетата стеснителност, да не мога да изръся нищо. Все под същото клеймо - "сериозен си, сериозните говорят с повече от изречение". А след първото изречение, когато дойде второ, винаги повлича се от него трето и... Ужасно много ръкомахане е нужно, за да пляснеш в празното пространство.

Да беше просто със проблеми прости. Знаеш, всеки е оттам прецапвал. Оцветявал е със сълзи, кръв и пот и накрая всичко е дотолкоз избледняло, че само твоите сълзи и кръв и пот ще липсват. Убит идеал или несподелено чувство - жива радост да те мъчат, като знаеш, че има на кого и как да обясниш, за да получиш извинение.

А как да обясниш, че два пласта живот са врязани неприятно върху теб, а ти дори не подозираш? Каква е тази форма, тя дори си няма име. Нито тяло, видимо за други. Да не би някой да е почнал етера да съзерцава?

Разбитите сърца и филмите за индианци можеха да ме спасят. Със свойта обяснимост, канеща да ги споделяш. И с проблемите им, за които всичките мечтахме. Отървах се от тях за порция етер. Да ми е вкусно, пък макар и със кървящо тяло.

Няма коментари:

Публикуване на коментар