В първи клас се изумявах как онези, които не могат да четат, в същото време могат да говорят. Без майтап. Познанието ми по когнитивна наука беше незначително.
По-късно се учудих защо неумеещите да учат, в същото време нямат проблем да работят. Малко по-трудно беше да го приема по отношение на лекарите, но нали затова сме им pati-енти.
Днес сърбежът е още по-силен: как неумеещите да живеят, могат да си позволят да... живеят?! Нали досущ като бабите на Халите сме взели една голяма туба и сме пълнили литри битие, за да си "регистрираме" живот. И тази преднамереност намирисва на умисъл, който трябва да бъде оползотворен. Но ако можем да минем без умисъл, защо ни е цялата рефлексия и защо говорим за "лайфстайл"?
Оглеждайки се в моето ежедневно учудване, разбирам, че то представлява именно това: желание да дам стендбай на живота, докато се наприказвам и стигна до най-малко срамната форма на живеене, след която мога да затворя тубата до второ нареждане. Като си запазвам вратичката това второ нареждане да е по всяко време.
Ама стендбай няма. Вярвах наивно, че съм роден със способността да чета, mais non. Осъдени сме да грешим и изборът ни може да е единствено да грешим красиво.
По-късно се учудих защо неумеещите да учат, в същото време нямат проблем да работят. Малко по-трудно беше да го приема по отношение на лекарите, но нали затова сме им pati-енти.
Днес сърбежът е още по-силен: как неумеещите да живеят, могат да си позволят да... живеят?! Нали досущ като бабите на Халите сме взели една голяма туба и сме пълнили литри битие, за да си "регистрираме" живот. И тази преднамереност намирисва на умисъл, който трябва да бъде оползотворен. Но ако можем да минем без умисъл, защо ни е цялата рефлексия и защо говорим за "лайфстайл"?
Оглеждайки се в моето ежедневно учудване, разбирам, че то представлява именно това: желание да дам стендбай на живота, докато се наприказвам и стигна до най-малко срамната форма на живеене, след която мога да затворя тубата до второ нареждане. Като си запазвам вратичката това второ нареждане да е по всяко време.
Ама стендбай няма. Вярвах наивно, че съм роден със способността да чета, mais non. Осъдени сме да грешим и изборът ни може да е единствено да грешим красиво.
Няма коментари:
Публикуване на коментар