27 февруари 2010

Ad absurdum

Началото е трудно. После става лесно. Това е така.

Началото на началата е трудно. Защото не си запознат със съждението от горния ред. Всяко следващо начало е по-лесно.

Началото на осъзнаването на началото е трудно. Трябва ти след-началие, за да имаш идея кое е начално. И тогава става търпимо.

Началото на самото начало е трудно. Случва се веднъж и завинаги. Невъзвръщаемо е. Щом обаче се случи, имаш подслон - вече си вътре в нещото, което е започнало.

Родили сме началото с идеята то да ражда, а ние след това да се мъчим и потим. Всъщност мъката е в началото. Как пък не се усетихме да дадем на края да ражда, а началото да идва наготово?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар