Моят занаят отмира. Той е остатък от дребнобуржоазните времена, отблясъци, патина, такива неща. Не бих тъжал, напротив, бих му се отдал порядъчно, ала моят занаят е да живея стилно. Една ипотека върху мен самия, която ще си влача доживот. До живот, ха-ха.
Бях принуден от теб. Който и да си, когато и да си. Принуден от онзи поглед, съвършената неутралност на скулите и всичко под тях. Вече си говорихме колко под абсолютната нула се намираш, щом изгледаш така. И не от разочарованието, а от неудобството ти да ми изкрещиш направо, че те разочаровам. Колко по-просто би било да тръгвам от провал и да катеря, пък докъдето... А ти да ме удостоиш със пълни, сочни скули. Скули-образи.
В такива моменти се усещам и аз да видя отстрани, макар и да ме е срам от тази гордост. И какво да видя - моето несходство (не наше, мое!), е било храна, за да ме блъснеш нежно. На едно пренебренежение разстояние. Тук не съвпадаме, там не съвпадаме, колко си досаден, защо се занимаваш с глупости, обърни внимание на... А ти така и не обърна внимание, че маниаците са маниаци и няма тук и там при тях. Той е маниак, той е сладък, добре, всички са сладки, но не и ти - твоето покръстване в сладкост не пита кой защо и как е станал маниак. Но питаше защо на мен ми е да ставам.
Много зародиши на мания погребах в кроткия си конформизъм. Утеха ми остана да живея стилно. Толкова не-близко късоглед за твойте скули. С апломб, но и с опора на задния си крак. Винаги в играта, но не и като фен.
Играта я изгубих, но не от теб.
Бях принуден от теб. Който и да си, когато и да си. Принуден от онзи поглед, съвършената неутралност на скулите и всичко под тях. Вече си говорихме колко под абсолютната нула се намираш, щом изгледаш така. И не от разочарованието, а от неудобството ти да ми изкрещиш направо, че те разочаровам. Колко по-просто би било да тръгвам от провал и да катеря, пък докъдето... А ти да ме удостоиш със пълни, сочни скули. Скули-образи.
В такива моменти се усещам и аз да видя отстрани, макар и да ме е срам от тази гордост. И какво да видя - моето несходство (не наше, мое!), е било храна, за да ме блъснеш нежно. На едно пренебренежение разстояние. Тук не съвпадаме, там не съвпадаме, колко си досаден, защо се занимаваш с глупости, обърни внимание на... А ти така и не обърна внимание, че маниаците са маниаци и няма тук и там при тях. Той е маниак, той е сладък, добре, всички са сладки, но не и ти - твоето покръстване в сладкост не пита кой защо и как е станал маниак. Но питаше защо на мен ми е да ставам.
Много зародиши на мания погребах в кроткия си конформизъм. Утеха ми остана да живея стилно. Толкова не-близко късоглед за твойте скули. С апломб, но и с опора на задния си крак. Винаги в играта, но не и като фен.
Играта я изгубих, но не от теб.
Pljuj si v pazvata i begai!
ОтговорИзтриване