А само допреди месеци отмятахме набързо позитивните вреди. Колко позитивно от наша страна. И днес, трупкащи и скачкащи, отмятаме и се втурваме към лесните точки, докато не сме ги изпуснали. Разликата? Сега очите ни блестят позитивни, а устните ни се сбръчкват при всеки опит да нарушим позитивния ред и да изречем нещо по-малко или по-лошото - нещо повече.
Но важното: вече сме изправени пред позитивните вреди от лудия си блясък. А как ще съжаляваме някой ден, като бъдем други, независимо дали съзнателно опитващи или наказани от онзи горе. Ще страдаме и ще се блъскаме, докато не се върнем на негативната си изходна позиция. Да се надговаряме и всеки ден да е като повторно начало. Колко много всъщност е това, но колко малко пред позитивната ни алчност да погълнем на парчета, а не на равни хапки. Да ядем, да се ядем и всички други да ядем. Да припадаме от позиви и да живеем цял живот така.
Какво ли ни остана? Да не бъдем позитивисти.
Но важното: вече сме изправени пред позитивните вреди от лудия си блясък. А как ще съжаляваме някой ден, като бъдем други, независимо дали съзнателно опитващи или наказани от онзи горе. Ще страдаме и ще се блъскаме, докато не се върнем на негативната си изходна позиция. Да се надговаряме и всеки ден да е като повторно начало. Колко много всъщност е това, но колко малко пред позитивната ни алчност да погълнем на парчета, а не на равни хапки. Да ядем, да се ядем и всички други да ядем. Да припадаме от позиви и да живеем цял живот така.
Какво ли ни остана? Да не бъдем позитивисти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар