Голямото поле

Поканиха ни на голямото поле. Да вземем колкото си пожелаем.

Въодушевени се втурнахме да грабим и пропуснахме да питаме кога ще можем да се отдадем на жътвата си. На това и разчитаха. Такова голямо поле и такъв голям глад - а всъщност толкова граници...

Загребвах и всичко оставаше там. Идваше друго. Идваше друг. Но по-важното е, че не можех да се спра - не от алчност, а защото това беше едното поле, аз пък бях единият и единствен човек с единствения си живот, през който да обирам полета. Знаех, че полетата се грабят, знаех го като догма, а догмата не ти позволява да мислиш. На мен не ми позволи да мисля какво точно означава моето ежедневно грабене.

Накрая ни извикаха и с гадната си усмивка ни признаха: "Това беше и целта. Да се научите, че колкото и да сте лакоми, няма лакомия, която да ви отведе отвъд полето. Хайде, продължавайте." И ние продължихме.