Излъган, pt. 5

Вчера четох новата ти изповед. Говореше за тайни мигове на възхищение. В тях си се ковал, признаваш. Каза, че те изковали именно със тайност и интимна еуфория. Каза го със еуфория, но не интимно.

Питам се, защо тогава гниех редом с теб на кадифените седалки? Нима и двамата не знаехме, че само на едно-единствено местенце ще се натъкнем на трогателност подобна? Че няма друга дупка, друг коптор, към който всички пак да се стремим? А аз дори преди да те познавам, когато бях по-малък и от теб, по-малък, че дори да падна в твойто полезрение, тогава още знаех си за "ние", "те" и за единственото място, единствения атрибут, прическа, книга и каквото още кажеш. Единствено, защото е интимно. Болеше ме дори насън да го споделям.

Ти обаче го споделяш. И сега, но най-вече - и преди. Как да знам дали не си го правил поради случайност, отвела те игриво на познатите седалки? Или друго, заради негласен писък, обгърнал вас незнайно, но безспорно? Безспорно, тъй като след всеки епизод ти имаш коректив до тебе, а аз оставам и насилвам собствената скука.

Вече никога не ще проникне в мен въображение, че наша среща е била възможна. Дори да е била, то ти си този, който дава изповеди. А аз ще те чета и ще подскачам, когато видя някое познато име.