Ти умираш, но моята трагедия никога няма да е достатъчна. Тя ще е огромна като очите ти, обаче не ще замести всички места, които ти предстои да посетиш, всички фигури, неизследвани от теб, плодовете на живеенето.
Обещавам, че ще плача всеки ден, докато не спра да се усещам. А ако все още тая желание да съществувам някога отново, ще го отрека и ще заплюя себе си с последния императив в изпразнения ми живот.
Но и моите сълзи ще изсъхнат. И некролозите ще изветреят. А ти все така ще си лишен от мен, незаслужено. Докато един ден не дойдат и не ми кажат - хей, ти също умря, на следващия ден след него. От мъка. Не ти понесе. Колко разбиращо да кимам тогава според теб?
Затова просто не умирай. Не умирай...
Обещавам, че ще плача всеки ден, докато не спра да се усещам. А ако все още тая желание да съществувам някога отново, ще го отрека и ще заплюя себе си с последния императив в изпразнения ми живот.
Но и моите сълзи ще изсъхнат. И некролозите ще изветреят. А ти все така ще си лишен от мен, незаслужено. Докато един ден не дойдат и не ми кажат - хей, ти също умря, на следващия ден след него. От мъка. Не ти понесе. Колко разбиращо да кимам тогава според теб?
Затова просто не умирай. Не умирай...
Няма коментари:
Публикуване на коментар