ТемеRoute 66

На оръфания щанд има пиле.
Великденско.
(Но не от жълтите.)
Чака само теб.
Не иска даже да го вземеш,
а да видиш.
Да го видиш,
като всички други пилета,
и останалите щандове,
също толкова оръфани.
Защо се спираш, за да гледаш
пилета едно след друго,
макар че точно онова те чака,
не знаеш и не мислиш да узнаваш.
И аз не знам.
Но тъй е редно -
това поне го знаеш,
не го поставяш под съмнение.
Чудя ти се,
ведро ти се карам,
ти си статуя.
Защо тогава ти се карам?
Решавам да преглътна.
Трудно, но защо пък не?
Да видим как ще те приема,
ако бъда теб поне за малко.
Любопитна гад си,
дразниш с гъдел,
смея ти се, а не бива,
защото не за смях,
а за лудост правиш намек.
Но как да издържа?
Да уважиш пореден щанд,
поредно пиле без съдба,
а после да си вън от този свят,
да не ахкаш пред безкрайната безкрайност,
пред чудесата на ума,
със който днес боравиш
и съдби променяш -
какво налага този тик,
нон-конформизъм, но не и само?
Толкова естествено, че чак нарочно,
хващаш се в капани, лабиринти,
силогизми, неологизми,
(обичаш ги последните, нали?),
поза е - не ти ли пука,
"поза е - не, не ми пука",
тогава що за поза е това?
"Нищо, шегувах се, не е поза."
Гррррррррррррррр.

Вчера никак не пропусна
да отбележиш всичко ново,
което сам видях, възбуден,
превъзбуден и пробуден,
а после ти го декларирах.
Ти го отбеляза, да,
но пак наум, а не със глас.
Как разбрах ли? Ами, просто -
кимваше, когато се възбуждах,
превъзбуждах и пробуждах,
и ясно бе, не ще убегне
нищо от вечерната програма.
Нито пиле, макар и еднотипно,
и най-оръфания щанд.
Запиши го, запиши го!
Имаш сетиво и пишеш бързо.
Но защо ли мисля, че не би го,
защото сетивото ще е болно?
Да изложиш своето око на показ,
да нахлуе прах и чужди мигли,
а след това да наблюдаваш,
и вече да не ти е кеф?
Твоят кеф е да си там,
но никога наистина да бъдеш,
и всеки да си мисли, че не си,
че малко кеф прониква в сетивата,
а всъщност да си най-щастливият човек?
Сега ще припкаш да четеш,
опитомяваш всяка моя дума.
И после казваш - да, така е.
И аз ще знам, че е така.
И няма друго как да търся.
И пак ще е Великден.
И пилето отново ще те чака.