Още само един отговор и Доналд Дък щеше да постигне своята велика цел. Беше изучил всички енциклопедии за последните сто и петдесет години. Нямаше какво да му се опре. Само един-единствен отговор. Той живееше за тази награда.
Зададоха нещо, което беше по силите му. Колко му е. Поколеба се дали ще го понесе. "Е, надали, но поне си струва да се опитам." Опита. Отговори. И не го понесе.
В същия момент усети как безразличието го отнема от света. О, не, в никакъв случай това не беше предъвканото "гадене", когато целите ти бъдат изпълнени и няма накъде да вървиш. Напротив - Доналд Дък имаше редица цели, неговата награда беше само началото на един дълъг път, осеян с целички и по-големи цели.
Да изследваме неговото безразличие. Той не е жертва на прегаряне в никакъв случай. Не му е скучно и няма екзистенциални тежести. Тогава защо? Защото само, щом уцелиш нещо видимо за всички, едва тогава можеш да си позволиш да отречеш жалките спазми на напъна си. Доналд Дък не се е идентифицирал със своите енциклопедии, те са му били оръжие. Оръжие срещу репутацията на мухльо. А няма как да се освободиш от мухленското, ако не прибегнеш до видимото за всички. Не че има видимо. Не че има всички. Но конструкцията си важи, откакто свят светува.
В продължението на комикса трябваше Доналд Дък да излезе на улицата и да почне да стреля напосоки.
Напънът ни може да напусне във всеки един момент след първата му победа. Всеки. Един. Момент. Нито ние сме го желали някога, нито на него му е комфортно.
Зададоха нещо, което беше по силите му. Колко му е. Поколеба се дали ще го понесе. "Е, надали, но поне си струва да се опитам." Опита. Отговори. И не го понесе.
В същия момент усети как безразличието го отнема от света. О, не, в никакъв случай това не беше предъвканото "гадене", когато целите ти бъдат изпълнени и няма накъде да вървиш. Напротив - Доналд Дък имаше редица цели, неговата награда беше само началото на един дълъг път, осеян с целички и по-големи цели.
Да изследваме неговото безразличие. Той не е жертва на прегаряне в никакъв случай. Не му е скучно и няма екзистенциални тежести. Тогава защо? Защото само, щом уцелиш нещо видимо за всички, едва тогава можеш да си позволиш да отречеш жалките спазми на напъна си. Доналд Дък не се е идентифицирал със своите енциклопедии, те са му били оръжие. Оръжие срещу репутацията на мухльо. А няма как да се освободиш от мухленското, ако не прибегнеш до видимото за всички. Не че има видимо. Не че има всички. Но конструкцията си важи, откакто свят светува.
В продължението на комикса трябваше Доналд Дък да излезе на улицата и да почне да стреля напосоки.
Напънът ни може да напусне във всеки един момент след първата му победа. Всеки. Един. Момент. Нито ние сме го желали някога, нито на него му е комфортно.
защо не гуфи
ОтговорИзтриванедоналд не може да говори
Вярата в утрешният ден ни е отнологично зададена лъжа ,без която не можем,себедоказването ни между живота и смъртта е това което ни кара да поддържаме тази курва,вярата :)
ОтговорИзтриване