Разтегнах си пилора.
Отново ще падам от кулите, които си построих, за да ближа раните от падането от кулите, които построих, за да...
Вижте, възхищавам се на крайностите. Това идва преди всяко трябва, преди всяко искам. Страшничко, ммм? Величественият крах на Рим е точно толкова могъщ, колкото и възходът му. Даже повече - по ехото си личи. Тогава защо да не се въодушевявам от дупки, в които ще се озовавам постоянно и пак ще има място за вас? Не са ли красиви?
Ще изплювам целия си ден, щом като се налага да помня кой съм, а вие не ми помагате. Но само да не забравите: лесно е да трупате привързаност, докато в един момент тя не се ожули от липсата на време, в което да я пуснете на воля. И тогава ще се чудите къде да я забутате и как да ръждяса по-бавно.
И тогава ще триумфирам пред опразнения площад.
Отново ще падам от кулите, които си построих, за да ближа раните от падането от кулите, които построих, за да...
Вижте, възхищавам се на крайностите. Това идва преди всяко трябва, преди всяко искам. Страшничко, ммм? Величественият крах на Рим е точно толкова могъщ, колкото и възходът му. Даже повече - по ехото си личи. Тогава защо да не се въодушевявам от дупки, в които ще се озовавам постоянно и пак ще има място за вас? Не са ли красиви?
Ще изплювам целия си ден, щом като се налага да помня кой съм, а вие не ми помагате. Но само да не забравите: лесно е да трупате привързаност, докато в един момент тя не се ожули от липсата на време, в което да я пуснете на воля. И тогава ще се чудите къде да я забутате и как да ръждяса по-бавно.
И тогава ще триумфирам пред опразнения площад.
Не крайностите, а краищата - под "крайно" ние си знаем, какво разбираме. Доколкото се възхищавам на раждането, дотолкова изпитвам страхопочитание пред смъртта. Само дето едното го разбирам и горе-долу знам как да го предизвикам, а от другото никога няма как да избягам.
ОтговорИзтриванеВ твоите дупки се крий сам - води ни на върховете, а в дупките си падай/крий сам. За да триумфираш пред опразнения площад само наум, а не наистина.
:-)