10 януари 2010

Петте любими пейзажа

10 март, когато голямото широко око се разчеква, за да приеме в себе си всички зачеващи миазми и да ги превъплъти в меки, но не и леки приказки. Претарашваш безистените и откриваш няколко нови, недобрани от теб поради страх. Толкова много поредни начала, че ти се завива свят и правиш пируети по блещукащо сивия асфалт, за да ти мине.

27 декември, когато дори и ти си склонил глава и сгрял уши пред далечното то, литографията в небето, отвъд която не вярваш, че съществува друго. Съмнително умерена, но не и сънена, картинката те заклева в треска. Треска по очакването, но дори повече - треска по милионите контури, срещнали се с теб безвъзвратно. Преди и допреди.

17 юли/5 август, когато изтъняването на монадите ги разболява с една огромна дупка на североизток. Точно сега ще направиш своя величав удар. Стъпка, две, ето те - ти си тръгнал към своето безпосочие. Осилите не знаят накъде да се облегнат, значи и ти ще падаш свободно по хоризонталата. Някой е взел улиците, но не питай кой, защото отговорниците не са наблизо.

2 юни, когато не пропускам да изискам тайните ти. Ще се опияняваме дружно от всички монети, събрани до това ниво, а после ще се гмуркаме и ще имитираме, че можем да плуваме. Накрая ще тръгнем поотделно и всеки ще намери толкова много интересни епикризи, които ще предложат услугите си и ще ни поздравяват с усмивки цяла една привечер.

16 септември, когато потъваш в тревите и душиш отблизо калта, за да не забравиш, че светът все пак се върти. Нямаш право да вършиш каквото и да било, освен да се чешеш обилно - нали тепърва ще ти трябва еуфория. Ако все пак решиш да правиш крачки, то загащи се и внимавай с всички неприятели, застрашаващи твоя завет.

Няма коментари:

Публикуване на коментар