Колко грозно е да говоря с думи като "помпам". Но аз правех именно това: помпах те до пръсване. Без да отбележа нито фира.
Помпах и твоите приятелки, също и своите. Ако твоите бяха мои и обратното - още по-добре. Всяко кълбо дим лъхаше на femme fatale. Вдишвах го, за да се тровя със илюзии. Но не мед, а никотин попадаше във дробовете.
Бях ли глупав? Бях. Беше ли необходимо? Беше. Ирония, нали? Да мога да кажа "не" на всеки и на всичко, че да си измислям сам слабости-радости-фетиши. Истината е, че не можех да ти кажа "не". Нито на теб, нито на никоя друга. Вие отдавна бяхте спрели да съществувате с някое отминало поредно "не". А аз все пак имах очи, нагон, настръхвах.
Колко съм нещастен, че отскоро се уча да съзерцавам. Да бях изживял или написал всичко, а не да помпам публично-цинично-искреноилично. Заповядай, влез самата ти. Вземи и репортери и клакьори.
Помпах и твоите приятелки, също и своите. Ако твоите бяха мои и обратното - още по-добре. Всяко кълбо дим лъхаше на femme fatale. Вдишвах го, за да се тровя със илюзии. Но не мед, а никотин попадаше във дробовете.
Бях ли глупав? Бях. Беше ли необходимо? Беше. Ирония, нали? Да мога да кажа "не" на всеки и на всичко, че да си измислям сам слабости-радости-фетиши. Истината е, че не можех да ти кажа "не". Нито на теб, нито на никоя друга. Вие отдавна бяхте спрели да съществувате с някое отминало поредно "не". А аз все пак имах очи, нагон, настръхвах.
Колко съм нещастен, че отскоро се уча да съзерцавам. Да бях изживял или написал всичко, а не да помпам публично-цинично-искреноилично. Заповядай, влез самата ти. Вземи и репортери и клакьори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар