23 август 2009

Комедиотрагедия

Знаете ли къде се намира сглобката на трагедията и комедията? Не е нито в "Бурята" на Шекспир, нито в предварителните кръгове на Мюзик Айдъл... Верният отговор съдържа кумулативно а) смърт; б) на форумски "любимец"; в) изкоментирана в най-скверното място на форумците. Ако пък се питате откъде се сетих за думата "скверен", то категорично не е от "Бурята", а от поетичната импресия (експресия?) на име "Коментар под новината за смъртта на Александър Божков".

Това, че евреинът, безбожник е умрял е много добра новина. Като умря Луканов (също юда, безбожник и крадец, като Божков) цял ден преглеждах безплатно, за радост на пациентите си. И всички се радваха. Сега по скайпа си пиша с хора и всички много се радват, че този чифут с израелски паспорт, комунистическа свиня и юда от еврейския род на Соня Бакиш е пукнал. Дано да се е мъчил много. Че ще гори в ада е ясно. Дано мъките му да са жестоки, както обрече през крадливото си управление народа ни на жестока бедност и глад за години напред. И Корупция. На скверния му гроб вместо името му трябва да се изпише "КОРУПЦИЯ".

(...)

Пожелавам на всички една много, много сурова зима, за да може след 3-4 месеца, когато се събудите и излезете навън, челюстта ви да изпита такова изтръпване и да блокира по същия начин, по който блокира моята след изчитането на горното.

Има моменти, когато стоиш, стоиш, гледаш, па се чудиш откъде да захванеш онова-пред-теб. Например, когато ангажиментите те надпреварват или когато стаята ти стои неоправена от двуцифрен брой месеци. Е, не по-различно е сега.

Но някъде там, сред признанието на хуманния лекар, че нарушава Хипократовата клетва, сред юдейското жидомасонско еврейско чифутско натъртване на потеклото на един български гражданин, си казваш - ами, това е, край, nec plus ultra. Светът е твърде напомпан с емоции, за да се опитваш да се движиш между тях. Все някоя ще те отнесе от невнимание. И да не те, ще те избута към следващата, тя - към по-следващата и скоро ще забравиш за удоволствието от хоризонталното спокойствие на тялото.

Краят остава в смеха. И смехът ще спаси света. Защото трагедията, дори в най-раздутия си вид, може да бъде доведена до гротеска и осмяна, докато смехът никога няма да допусне чуждо тяло, което да се застои неопитомено в него.

Затова точно сега възнамерявам да се посмея, след което да напсувам форумците и да се хоризонтирам. Пробвайте и вие.

Няма коментари:

Публикуване на коментар