Всеки от нас може да знае. Разполагаме напълно служебно с време, здрав разум и схватливост. И все пак майсторите са няколко. За да надмогнеш "знаещите" и да се превърнеш в "познаващ" /да превърнеш нулите и единиците в живот/, се нуждаеш от любов. Ни повече, ни по-малко от ирационални количества любов, като под любов разбирайте всяка доза вода между клетките и всеки среден пръст, насочен към авторитета. Но най-лесно може да определите любовта-двигател на познанието спрямо вътрешното усещане за съдбовност. Когато вярвате, че познанието е избрало вас, а не вие - него, тогава никой не може да ви отнеме тази вяра.
Любовта обаче носи в утробата си познанието, което отрича.
Когато приемате съдбата си да служите на точно определено познание, любовта ви дава нужните сигнали, но ви заблуждава за какво става дума. Ако се повлияете от някого, то влиянието идва не от неговото собствено познание, а от специфичната осанка, която вярвате, че ще придобиете и вие, познавайки. Ако се повлияете да прогресирате отвъд наличното, то е, защото любовта ви настройва негативно към догмата, а не защото знаете какво има отвъд. Накратко - любовта не подозира за собствената си ирационалност.
Често се говори за пределната възраст на 30-те, след която творческият заряд се прекършва. Всъщност единственото, което се прекършва тогава, е заблудата, че любовта ви е водила към познанието. На около 30 всеки, разполагащ с време, здрав разум и схватливост, разбира, че любовта никога няма да води към нещо друго освен към самата себе си. Резултатът е връщане към линейното "знаене" на детството през вратичката на сериозността. Клетките остават без вода.
Любовта обаче носи в утробата си познанието, което отрича.
Когато приемате съдбата си да служите на точно определено познание, любовта ви дава нужните сигнали, но ви заблуждава за какво става дума. Ако се повлияете от някого, то влиянието идва не от неговото собствено познание, а от специфичната осанка, която вярвате, че ще придобиете и вие, познавайки. Ако се повлияете да прогресирате отвъд наличното, то е, защото любовта ви настройва негативно към догмата, а не защото знаете какво има отвъд. Накратко - любовта не подозира за собствената си ирационалност.
Често се говори за пределната възраст на 30-те, след която творческият заряд се прекършва. Всъщност единственото, което се прекършва тогава, е заблудата, че любовта ви е водила към познанието. На около 30 всеки, разполагащ с време, здрав разум и схватливост, разбира, че любовта никога няма да води към нещо друго освен към самата себе си. Резултатът е връщане към линейното "знаене" на детството през вратичката на сериозността. Клетките остават без вода.
а когато любовта, самата тя, ти покаже среден пръст?
ОтговорИзтриваненикакво "познание" не спасява
и водата между клетките те дави...
рецепта да оживееш себе си, докторе?
...always somewhere we only say goodbye...
свойствено е на любовта да показва среден пръст, но пък блажени са незнаещите този факт :))) предполагам, че колкото повече познание имаш, толкова по-малък е залогът на любовта и следователно по-малки са и победите, и загубите също. въпрос на избор.
ОтговорИзтриванерадвам се да те видя тук :))))))