Мен пък чувството за хумор не може да ме увлече истински по някого. А съм наясно, че не само манекенките си подбират партньорите по този критерий. Истина е, че чувството за хумор сближава по един сетивен, подразбиращ се начин - ритмичното синхронно смеене, говорещо и казващо много повече от двете страни, замества тактическите им стремежи. С езика лицемерничим свободно, със смеха - никога. Не че не пробваме, просто не се получава. Но едно е да се сближаваш чрез нещо, друго е нещо да доказва близостта ти. Все си мисля, че второто е по-ценно. И съответно по-подценено. Нека го наречем условно "усет за хумор". Така ще нарека методиката на предизвикване на хумор в противовес с "чувството за хумор", което е рефлекция на нечий усет за хумор. Разликата, която стига да прокараме, се състои в това, че усетът е предизвикан от субекта, наблюдаващ обекта, докато чувството - от обекта, предизвикал субекта.
Когато осъзнаваш близост с някого чрез усета за хумор, ти съзираш предзададена връзка. Тя все едно е побутвала двамата деликатно с ръка, докато се срещнете. Френетичната емоция от срещата с човек, който разваля очарователната заблуда, че си уникален, но в същото време съдържа в себе си един възможен друг Теб, носи белега на съдбовното и по друга причина - докато чувството за хумор засяга сфери на несъзнателното и личното пространство, то усетът е резултат от години упорит и целенасочен труд, при това в посока навън, а не навътре. На простоцарски казано, няма как да обвиним, нито да си обясним защо човекът Ч се смее на нещо определено, а и не е наша работа изобщо да го обговаряме, след като засмиването у Ч се е активирало съвършено безразлично от абстрактното чуждо присъствие. Но затова пък редовно се изкушаваме да анализираме уклона на Ч да осмива точно определени факти и състояния. Има защо - зад усета за хумор на Ч се крие нещо повече от субективен вкус и интуиция. Крие се алгоритъм.
Ето защо като близки хора следва да призова онези, които биха ми сътрудничили не в доброволното съсмеене на един и същи факт, а биха осмяли факта по начин сходен на моя. Всъщност манекенките май също правят така, но не са се замисляли по този въпрос?
Когато осъзнаваш близост с някого чрез усета за хумор, ти съзираш предзададена връзка. Тя все едно е побутвала двамата деликатно с ръка, докато се срещнете. Френетичната емоция от срещата с човек, който разваля очарователната заблуда, че си уникален, но в същото време съдържа в себе си един възможен друг Теб, носи белега на съдбовното и по друга причина - докато чувството за хумор засяга сфери на несъзнателното и личното пространство, то усетът е резултат от години упорит и целенасочен труд, при това в посока навън, а не навътре. На простоцарски казано, няма как да обвиним, нито да си обясним защо човекът Ч се смее на нещо определено, а и не е наша работа изобщо да го обговаряме, след като засмиването у Ч се е активирало съвършено безразлично от абстрактното чуждо присъствие. Но затова пък редовно се изкушаваме да анализираме уклона на Ч да осмива точно определени факти и състояния. Има защо - зад усета за хумор на Ч се крие нещо повече от субективен вкус и интуиция. Крие се алгоритъм.
Ето защо като близки хора следва да призова онези, които биха ми сътрудничили не в доброволното съсмеене на един и същи факт, а биха осмяли факта по начин сходен на моя. Всъщност манекенките май също правят така, но не са се замисляли по този въпрос?
А съавторите на Дибилядката, така малко, и те ли така правят?
ОтговорИзтриванеостави горките манекенки на мира!!
ОтговорИзтриванепп останалото си е симпатично проникновение, да :)