Пързаляме се по огромна пързалка. Размерите й не се виждат в обозримото от нас пространство.
Пързалката е силно наклонена и води към калния прашен пясъчник. Усещането да се хлъзнеш право там е гадничко. Не гадно, но гадничко.
Когато сме се хързулнали и ни е гадничко, си мислим - ей, мамка му, сега ставам и отивам да се чистя. После пак ще се кача горе. Рядко се замисляме - хм, а защо не спра това фамозно зацикляне и не почистя пясъчника. Още по-рядко се сещаме, че може проблемът да е в наклона на пързалката.
Ако някой си разбие главата в пясъчника, слагаме дежурна линейка и съвестта ни е чиста. Цъкаме с език, повтаряме си, че това няма как да се случи на нас, и се връщаме обратно горе.
Гледаме другите и ни е срам да им подшушнем, че може да променим нещо. Но всъщност не ни е срам от другите, а от собственото ни незнание какво представляват пързалките и как могат да се променят. Колко странно само - пързаляш се с най-очевидната очевидност, а не знаеш нищо за собствената си пързалка. И защо да узнаваш, като другите така и няма да те разберат, а и да те разберат - няма да те подкрепят. Най-много да си развалиш контактите с тях.
В крайна сметка пързалянето ни привлича. Достатъчно много, за да приспи бдителността ни. Удобството на тялото винаги ще победи съмненията на разума. Дори разумът да се съмнява, че на тялото му е удобно.
Пързалката е силно наклонена и води към калния прашен пясъчник. Усещането да се хлъзнеш право там е гадничко. Не гадно, но гадничко.
Когато сме се хързулнали и ни е гадничко, си мислим - ей, мамка му, сега ставам и отивам да се чистя. После пак ще се кача горе. Рядко се замисляме - хм, а защо не спра това фамозно зацикляне и не почистя пясъчника. Още по-рядко се сещаме, че може проблемът да е в наклона на пързалката.
Ако някой си разбие главата в пясъчника, слагаме дежурна линейка и съвестта ни е чиста. Цъкаме с език, повтаряме си, че това няма как да се случи на нас, и се връщаме обратно горе.
Гледаме другите и ни е срам да им подшушнем, че може да променим нещо. Но всъщност не ни е срам от другите, а от собственото ни незнание какво представляват пързалките и как могат да се променят. Колко странно само - пързаляш се с най-очевидната очевидност, а не знаеш нищо за собствената си пързалка. И защо да узнаваш, като другите така и няма да те разберат, а и да те разберат - няма да те подкрепят. Най-много да си развалиш контактите с тях.
В крайна сметка пързалянето ни привлича. Достатъчно много, за да приспи бдителността ни. Удобството на тялото винаги ще победи съмненията на разума. Дори разумът да се съмнява, че на тялото му е удобно.
това по действителен случай ли е? :)
ОтговорИзтриване