12 март 2011

Славна приказка, pt. 2

Тя го върна в 80-те. Литерално. Хвана и го запрати в Манчестър или където. Ескейпизмът взе тежки жертви от тежко вживяване. Колко глупаво беше от негова страна да си въобрази, че ще се върнат двамата заедно, че ще възтържествуват над уговорената посредственост. Та тя пируваше тук и сега, щастливо засегната от усмихнатия си анахронизъм.

Телепортиран самотно, неговият глас се губеше по времепространствената мембрана на десетилетията, а до нея достигаше единствено ехото от въпросите му. Защо. Дали. Как. "Спокойно, и без това си малък още, като изживееш 80-те без мен, ще пораснеш и ще се върнеш зрял и надишан - с мода и субстанции." Ето значи - знаеше си, че докато не е минал през трудни премеждия, няма да понесе най-великата награда. Всичко е в реда на нещата, нали така.

Той се замечта за бъдещия си завършен образ, с който щеше да спечели своята принцеса на декаданса. Пое дълбоко въздух и изживя десет години като миг. Нямаше пукната минута да мисли за нея, но в редките мигове, докато спеше, броеше дните до края на своето заточение. Така на първи януари 90-та се появи на прага й с цвете в саксия.

"А, ти ли си, здравей. Много голям си станал, дано си се забавлявал." Защо толкова припряно? Защо не му се нахвърли? "Не е честно. Защо всички вие изживявате 80-те чрез мен, а аз така и никога няма? Не заслужавам ли и аз малък подарък за посредствеността, в която живея. А??" Той се опита да я убеди, че всичко е едно и също, че посредствеността или нейната липса са въпрос на договаряне между двама души, но тя не искаше да чуе. Накрая дори опита да се измъкне по зрял начин - цитирайки й безсмъртния цитат на 80-те I don't have much in my life, but take it, it's yours. Намигването не достигна до нея. Ядосана, тя се върна две десетилетия по-късно в съвремието си и с неприкрита досада продължи да телепортира всички втренчени в нея наляво и надясно по любимите им дестинации.

Няма коментари:

Публикуване на коментар