Демиан заложи сто. Изгуби ги. После заложи двеста, така че да компенсира загубите. Загуби и тях. След това взе назаем петстотин от приятели, които му сложиха и лихва - той отново ги загуби. Взе хиляда...
За него цакането с по-голям залог беше единствената възможност - така или иначе, беше загубил много и последователно, това значи, че за да спечели, трябваше да изчисти всичко наведнъж. Трупането на дефицит придобиваше все по-малко значение - все по-мъглявият образ на неговия размер отпускаше съвестта му, а мечтата за разчистване на трупаните с години дългове с едно-единствено действие беше твърде привлекателна, за да го остави с грижите на настоящето.
Какво стана с Демиан, никой не знае. Но той нито за момент не почувства нещастие или страх.
Няма коментари:
Публикуване на коментар