17 март 2011

За случайните срещи

твоите бузи и длани са твърде много не-мен
за да досаждам с болката си и на двамата
затова не мърдай и не питай а бъди
Публикувано от в
Етикети:

1 коментар:

  1. Анонимен14 юли, 2011 11:26

    Твоята болка и досада са твърде много мен, за да си позволяваш да досаждаш, да крещиш мълчанието и да бъдеш, без да мърдаш... в твоята бяла стая на апатична болка.

    ОтговорИзтриване

Абонамент за: Коментари за публикацията (Atom)