Не подкрепяме доброволното преуморяване, защото то е свързано с една особена самоналожена принуда, а принудата мирише на принудителен труд, повинност и тъй нататък.
Само че преумореният се оказва най-свободен. Защото, приемайки, че няма друг избор, освен да се натоварва, за него алтернативата да бъде свободен изобщо не съществува. А щом липсва понятие за свобода, липсва и такова за принуда (корелативност). Което води до извода, че преумореният най-малко изпитва принуда, или с други думи - най-много изпитва липса на принуда, тоест свобода.
Неговото тяло, разбира се, може да има и по-различно мнение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар