За привидното противоречие

с теб съм когато те няма

когато бягам от себе си само

в липсата е любовта не в присъствието

Славна приказка, pt. 3

Тяхното безумие не можеше да продължи безнаказано. През деня творяха принципите на красивото си разлагане, а през нощта танцуваха, докато не заспиваха с подути глезени. Болни, вторачени и голи.

Пактът им за ненападение обещаваше, че единението не може да бъде единно без единия. Успехът на формулата беше гарантиран. Тя гласеше, че стремежът им един към друг е могъщ, точно толкова, че да укрепва след всяко предизвикателство на егото.

Формулата беше съвършена всеки едни техни 24 часа. Плачеха от умиление, докато целуваха коленете си. Това обаче не е история за вживяване и самозабравяне. Напротив, дори самоиронията беше част от план-програмата.

Нуждата от брандиране на живота е темата на приказката. Затова и кулминацията идва почти незабележимо на фона на завръзката. Един ден той се замисли за своя прекрасен личен свят, създаден да бъде споделен с нея. И се ужаси, че нищо в този прекрасен свят не носи отпечатъка на неговата безкрайна и все пак пределна като интензивност любов. И малките неделни бири, и среднощните изповеди, и тези химни, в които се кълнеше - това бяха все крясъци от несподеленост. И всички те отпращаха в дъното си към някоя зла, зла жена, лъхаща на студ. Кой тогава е адресатът на цялото нарочно съвършенство?

Върна се съкрушен, заключи се и изхвърли ключа през балкона. Извади всички нейни снимки в цял ръст, изразя внимателно коленете по ръбчетата и започна да ги целува истерично. В малкото светли моменти не се усещаше, но най-накрая постигна нещо повече от съвършенство. Постигна мир. Мир между света и пакта. Накрая тя нахлу обезпокоена и сякаш всичко си дойде по местата. Или нещо такова.

Петък вечер

Гледам Михаил Миков (от Кула) по телевизията и се чудя върху следното: дали пък комунистите не ни мачкат, защото всеки от нас е пределно "наясно" с това колко ужасни хора са те и съответно се плашим да влезем в елементарна битка с тях? Така накрая остават петима камикадзета на преден план - е тях не само комунистите, но и всяка друга организация на повече от сто години би ги смачкала, нормално.

А също колко често бъркаме своите тестове заради психическото напрежение. Тук не бива ли да е по-сложно, там се получава натрупване от отговори б), ама този отговор сега по принцип или за конкретния случай е верен и тъй нататък.

И все така - какво правим в ситуация, в която желаем обекта наблизо, само че той, макар и близо, не прави крачката, а ние сме твърде горди да я предприемем? Блокаж от криворазбрана чест. Поразени от чувство за мъст или прост афект, се концентрираме върху малката, но много по-обозрима битка по надцакване на другарчето, вместо да спечелим самото другарче.

Какво е общото между всичко? Че по света трябва да действа презумпция за смелост, а не за страх. Че аксиомата е единственото решение срещу безкрайния цикъл тези и антитези на логиката. Аксиомата далеч не дава смисъла, но дава съдържанието на смисъла. И ако великата жертва, която принасяме, за да не се опарим от твърде много смелост, е телесното уютче, то навярно трябва да се примирим, че не заслужаваме нищо повече от неговия нисък хоризонт.

За сеенето и жъненето

за да ме заслужиш каза тя

заслужи себе си не спирай

докато не изкрещиш готов съм и ела

Хазарт

Демиан заложи сто. Изгуби ги. После заложи двеста, така че да компенсира загубите. Загуби и тях. След това взе назаем петстотин от приятели, които му сложиха и лихва - той отново ги загуби. Взе хиляда...

За него цакането с по-голям залог беше единствената възможност - така или иначе, беше загубил много и последователно, това значи, че за да спечели, трябваше да изчисти всичко наведнъж. Трупането на дефицит придобиваше все по-малко значение - все по-мъглявият образ на неговия размер отпускаше съвестта му, а мечтата за разчистване на трупаните с години дългове с едно-единствено действие беше твърде привлекателна, за да го остави с грижите на настоящето.

Какво стана с Демиан, никой не знае. Но той нито за момент не почувства нещастие или страх.

За случайните срещи

твоите бузи и длани са твърде много не-мен

за да досаждам с болката си и на двамата

затова не мърдай и не питай а бъди

Обърнатият хастар

Не подкрепяме доброволното преуморяване, защото то е свързано с една особена самоналожена принуда, а принудата мирише на принудителен труд, повинност и тъй нататък.

Само че преумореният се оказва най-свободен. Защото, приемайки, че няма друг избор, освен да се натоварва, за него алтернативата да бъде свободен изобщо не съществува. А щом липсва понятие за свобода, липсва и такова за принуда (корелативност). Което води до извода, че преумореният най-малко изпитва принуда, или с други думи - най-много изпитва липса на принуда, тоест свобода.

Неговото тяло, разбира се, може да има и по-различно мнение.

Славна приказка, pt. 2

Тя го върна в 80-те. Литерално. Хвана и го запрати в Манчестър или където. Ескейпизмът взе тежки жертви от тежко вживяване. Колко глупаво беше от негова страна да си въобрази, че ще се върнат двамата заедно, че ще възтържествуват над уговорената посредственост. Та тя пируваше тук и сега, щастливо засегната от усмихнатия си анахронизъм.

Телепортиран самотно, неговият глас се губеше по времепространствената мембрана на десетилетията, а до нея достигаше единствено ехото от въпросите му. Защо. Дали. Как. "Спокойно, и без това си малък още, като изживееш 80-те без мен, ще пораснеш и ще се върнеш зрял и надишан - с мода и субстанции." Ето значи - знаеше си, че докато не е минал през трудни премеждия, няма да понесе най-великата награда. Всичко е в реда на нещата, нали така.

Той се замечта за бъдещия си завършен образ, с който щеше да спечели своята принцеса на декаданса. Пое дълбоко въздух и изживя десет години като миг. Нямаше пукната минута да мисли за нея, но в редките мигове, докато спеше, броеше дните до края на своето заточение. Така на първи януари 90-та се появи на прага й с цвете в саксия.

"А, ти ли си, здравей. Много голям си станал, дано си се забавлявал." Защо толкова припряно? Защо не му се нахвърли? "Не е честно. Защо всички вие изживявате 80-те чрез мен, а аз така и никога няма? Не заслужавам ли и аз малък подарък за посредствеността, в която живея. А??" Той се опита да я убеди, че всичко е едно и също, че посредствеността или нейната липса са въпрос на договаряне между двама души, но тя не искаше да чуе. Накрая дори опита да се измъкне по зрял начин - цитирайки й безсмъртния цитат на 80-те I don't have much in my life, but take it, it's yours. Намигването не достигна до нея. Ядосана, тя се върна две десетилетия по-късно в съвремието си и с неприкрита досада продължи да телепортира всички втренчени в нея наляво и надясно по любимите им дестинации.

Зелени площи

Бясното търсене на ефективност навярно ще доведе до капитализиране на жизнената дейност, но дали една целенасочена ежедневна работа по себе си, при която периферното зрение е неглижирано, ще се отблагодари за нашите усилия?

Зелените площи означават по-ниски разходи за енергия, по-здравословно съществуване и повече удобство за обитателите им. Но те са и най-добрият възможен приятел на строителния хюбрис. Наглед оскъпяващи, малката инвестиция в зелено повишава стойността на същите тези импозантни постройки, които строим в гонката ни да ставаме по-добри. Но не само това - технологията на зелените площи е базирана на оригинален производствен опит, който би послужил на строителния бизнес за придобиване на нови знания, полезни за практиката им.

А този опит се корени в идеята, че вместо да разсъждаваме върху конкретните всекидневни грешки на производствения процес, по-скоро следва да поставим една изначална рамкова цел на нашите усилия ("концепция") и да съобразяваме и правилните, и грешните неща с нея. Така никоя грешка не е фатална, но никое правилно решение не е самодостатъчно. Така се отпуска напрежението от надвисналия краен срок, но се възпитава една генерална отговорност, която инстинктивно винаги би усетила кога е същинският краен срок.

Така в крайна сметка щастието се постулира не като погасяване на вноските към големия кредитор без лице, а позитивно - като съвпадение на дълга към живота и от друга страна - свободата да изпълниш дълга по най-удобния за теб начин. При това съвпадение двете предпоставки са напълно неразличими, защото се изпълняват с едно-единствено действие. А действието може да се избира от голям набор. Зелено е да предпочетеш усамотената разходка вместо грандиозното парти. Зелено е да развиваш реториката си, а не да трупаш факти. Зелено е да съзерцаваш, а не да работиш.

Общото между всички тези зелени действия е тъкмо в периферното зрение. Не отричайки, че само строителството е вечност, а строителството се свързва с партитата, фактите и работата, в същото време зеленият човек не товари погледа си с вманиаченото фиксиране на една-единствена точка. И без да губи фокус, той доставя на строителния бизнес най-ефективния работен график, при който отпада дори нуждата от почивка от тежкия физически труд. Защото труденето на зеления човек е неговата почивка и обратното.

Представите от детството

По закон е забранено да се пее за друго освен за любов.

Не е възможно някой отбор да вкара повече от два гола в мач, резултатните мачове са останали в миналото.

Съществува негласна борба между номерата на колите, като първата от четирите цифри носи 4 точки за този, който има по-висока, втората - 3 и т.н.

Лягането след полунощ намусва Великия пазач на Съня.

Цифрите от томчетата на Достоевски са неговите очи, с които той продължава да наблюдава света.

Хората с дълги имена са нетърпимо сериозни и сухи.

Ако говориш за бъдещето, без да ползваш израза "живот и здраве", много скоро ще бъдеш наказан.

Докато се движиш по магистралата, на всяка прекъсната линия трябва да си движиш челюстта напред-назад, за да не изостанеш от темпото на пътя.

Живелите преди Христа са обитавали различен свят, после всичко наоколо се е променило за един миг.

Има само две или три работи (митничар, зъболекар), от които можеш да печелиш пари, от останалите ти дават, колкото да не умреш от глад.

---

Вие да имате с какво да се похвалите?